Въпреки доброто развитие на зимните култури, ирландските зърнопроизводители са изправени пред тежки икономически реалности. Цените на зърното в момента са на нивата от 1983–1984 г. – факт, който предизвиква тревога и у българските фермери, които се намират в подобна ситуация.
Клайв Картър от Ирландската асоциация на зърнопроизводителите (IGGG) споделя, че реколтата от зимни култури изглежда обещаваща. Ечемикът е засят през октомври, а овесът – седмица по-късно. „Ако времето се задържи стабилно, очакваме да започнем жътвата в средата на юли – около седмица по-рано от обикновено“, посочва той.
Картър отглежда безглутенов зимен овес и зимен ечемик на лека почва, която бързо се пресушава. Именно това е повлияло негативно на пролетните култури – особено на пролетния овес, който сериозно е пострадал от сушата през май. Добивите все още не могат да се предвидят с точност – ще станат ясни след жътвата.
Цените – основният проблем
Вторият съпредседател на IGGG Боби Милър обръща внимание не толкова на агрономията, колкото на икономиката: „Цените в момента са на нивата от 1984 година. Това е напълно неприемливо.“ Според него дори високите добиви няма да компенсират ниските изкупни цени. „Имаме два от трите нужни елемента – добра реколта и време. Това, което липсва, е цена.“
Според IGGG зърнопроизводителите в Ирландия трябва да работят в партньорство с животновъдите, зърнотърговците и преработвателите, за да се гарантират справедливи условия за всички по веригата. В основата на това партньорство трябва да стои ясното изискване за използване на местно зърно, произведено по устойчиви стандарти.
„Внасят се близо 5 милиона тона зърнени култури и фуражи годишно, много от които идват извън ЕС – при стандарти, които ирландските фермери не могат и нямат право да прилагат. Включително и ГМО суровини, които не са разрешени в ЕС“, отбелязва Милър.
Политическо мълчание и неизпълнени обещания
Милър напомня, че преди изборите управляващите партии са обещали 300 милиона евро допълнителна подкрепа за сектора по време на настоящия мандат – или по 60 милиона евро на година. До момента обаче няма яснота как и кога ще бъде предоставена тази подкрепа.
Асоциацията настоява и за увеличение на финансирането по мярката за оставяне и заораване на растителните остатъци от сегашните 10 на 15 милиона евро годишно.
Клайв Картър допълва, че създадената от правителството работна група по зърнопроизводство не се е събирала от август 2024 г., а реакцията по важни въпроси като вноса на замърсена слама и техника от Великобритания е била крайно слаба. Въпреки че плевелът blackgrass вече е обявен за опасен, проверки на пристанищата практически не се правят.
Ако няма устойчив доход, няма и устойчиво производство
„Ако зърнопроизводителите не получават устойчив доход, не може да се очаква от тях да отговарят на климатичните цели на страната“, категоричен е Милър. Ирландският План за климатични действия предвижда разширяване на зърнените площи до 400 000 ха до 2030 г. – цел, която според IGGG е напълно нереалистична при сегашните цени.
Ситуацията в Ирландия се доближава силно до тази в България, където производителите същоочакват добри добиви при ниски цени и липса на работещи механизми за защита на доходите. Въпросите за вноса на зърно със спорен произход, липсата на реални пазари и неизпълнени обещания остават еднакво актуални от двете страни на Европа.
