Пекин измества търсенето към Южна Америка, а САЩ пренасочват износа към Европа и Азия
На фона на намаляващото китайско търсене и стабилното предлагане, цените на американската царевица продължават да се понижават. Основната култура, използвана за фуражи и биоетанол, все по-често намира пазар в Европа, Япония, Южна Корея и други азиатски страни, докато Китай се опитва да прекъсне зависимостта си от селскостопански внос от САЩ.
Според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), износът на царевица за пазарната година (септември 2024 – август 2025) възлиза на 51,54 милиона тона към 5 юни – увеличение с 27% на годишна база, благодарение на силната реколта.
Китай, който през предходната година е бил четвърти по обем на внос с 2,73 милиона тона, практически е спрял покупките. Според анализатори, причината е преориентиране на политиката на Пекин към хранителна самодостатъчност и диверсификация на източниците на внос – най-вече от Бразилия и други южноамерикански страни.
Европа и Азия поемат мястото на Китай
Европейският внос на американска царевица към 5 юни достига 3,28 млн. тона – значително увеличение спрямо същия период предходната година. Африканските покупки също растат – до 1,59 млн. тона.
Южна Корея е увеличила вноса до 4,47 млн. тона – 2,5 пъти повече на годишна база. Делът на американската царевица в местното потребление нараства до 26% за 2024–25 г., с прогноза за над 30% през следващата година. Япония също увеличава вноса – с 28% до 9,78 млн. тона. Високи темпове на растеж се наблюдават и във Виетнам и Индонезия.
Цените поддържат относителна конкурентоспособност. На 10 юни фючърсите на царевицата на Чикагската борса паднаха до шестмесечно дъно от около 4,20 долара за бушел (единица за обем, приблизително 25 кг за царевица).
Политическите фактори остават активни
Азиатски държави, които поддържат значителен износ към САЩ, увеличават вноса на американски селскостопански стоки – включително царевица – с цел подобряване на преговорната си позиция в рамките на търговските отношения. Очакванията са засетите площи в САЩ през 2025–26 г. да достигнат 12-годишен връх, което допълнително ще увеличи предлагането. При липса на нов търговски импулс, цените може да останат под натиск.
Соята следва същия модел
Китай избягва и американската соя, като увеличава вноса от Бразилия. USDA прогнозира, че износът на соя от Бразилия ще достигне рекорд от 112 млн. тона за 2025–26 г. – ръст от 7%. За сравнение, износът на САЩ ще се понижи с 2% до 49,4 млн. тона. Аржентина и Парагвай също увеличават присъствието си.
От февруари насам спот цената на бразилската соя остава по-висока от фючърсната цена на Чикагската борса. Но логистичната инфраструктура в Бразилия остава предизвикателство: капацитетът на пристанищата и вътрешният транспорт са ограничени и при рязко нарастване на търсенето може да се създаде тесен участък по веригата на доставки.
Така пазарната динамика в царевицата и соята все повече се определя не само от добивите, а и от геополитическото преразпределение на търговските канали.
