Дебатът за посоката на устойчивото земеделие в ЕС получи нова динамика. Ново фермерско лоби, застъпващо се за така нареченото „регенеративно земеделие“, засилва присъствието си в Брюксел и предизвиква напрежение с установените биосектори.
Регенеративното земеделие, набрало популярност в САЩ като по-гъвкав и адаптивен подход в сравнение с строго регулираното биологично производство, набира инерция и в Европа. Начело на движението стои Европейският алианс за регенеративно земеделие (EARA) – фермерска организация, която наскоро публикува първия си доклад и започна активна кампания за участие в аграрната политика на ЕС.
Регенерация без правила?
За разлика от биологичното земеделие, регенеративното не се регулира чрез законови стандарти в ЕС. То не изключва употребата на синтетични торове и пестициди – включително вещества като глифозат, които са забранени в биосектора. Според външния директор на EARA – Меган Сап, която е и фермер в Северна Испания, регенеративното земеделие е насочено към възстановяване на почвеното здраве, повишаване на биоразнообразието и целогодишно покритие на почвата, без да настоява за „нулеви проценти“ или крайни ограничения.
EARA е основана през ноември 2023 г. от 50 фермери – поравно мъже и жени, наричани от организацията „пионери“. Днес членовете са 84, като голяма част от тях вече практикуват биологично земеделие, но не се придържат към неговите регулаторни ограничения.
Биосекторът реагира с подозрение
Според IFOAM Organics Europe – основното представителство на биологичните производители в ЕС, регенеративното земеделие е по-скоро комуникационна концепция, отколкото реална аграрна трансформация. Ерик Галл, зам.-директор на IFOAM, заявява:
„Терминът звучи добре. Всички искат да бъдат ‘регенеративни’. Но това не е нещо ново – биологичното земеделие отдавна прави същото, при това с правна рамка.“
IFOAM изразява притеснение, че новото движение размива стандартите и отклонява внимание и ресурси от биосектора, който обхваща над 11% от земеделската земя в ЕС. Това не е първият сблъсък между организациите – през 2024 г. IFOAM успешно оспори в съда въвеждането на етикета „Еко-скора“ във Франция, с аргумента, че той подвежда потребителите.
Сап обаче отговаря, че не всяко биологично стопанство е регенеративно, а подходите на EARA поставят акцент върху агрономични параметри, а не върху административно съответствие.
„Не можеш да преминеш от конвенционално земеделие към нулеви пестициди от днес за утре“, казва тя. „Това е като да очакваш някой, който играе видеоигри по цял ден, да пробяга маратон на следващата сутрин.“
Границата със „зеленото измиване“
В САЩ регенеративното земеделие често е обект на критики за greenwashing – т.е. прилагане на агресивен маркетинг на фона на слаба реална промяна. Анализ на организацията Friends of the Earth US, базиран на данни от Министерството на земеделието на САЩ, показва, че повечето регенеративни „no-till“ стопанства използват синтетични пестициди, торове и ГМО.
Д-р Кендра Клайн, водещият автор на анализа, твърди, че биологичните фермери са първите истински регенеративни производители, но имат предимството да бъдат обвързани със стриктна правна рамка. Тя посочва, че големи корпорации използват термина „регенеративно“, без реална промяна в аграрната си практика.
В доклада на EARA се споменава и Unilever като „частен пионер“, макар че според Сап компанията не предоставя финансиране, а участва с цел да се учи от практиките на фермерите.
Възможна конкуренция за бъдещето на аграрната политика
Основното напрежение между двете направления – регенеративно и биологично – се крие във въпроса кое ще задава тона на бъдещите аграрни политики в ЕС. Докато IFOAM настоява за строгост, отговорност и научно валидирани методи, EARA се позиционира като отворена платформа за фермери в преход, с по-голяма адаптивност към реалните условия на работа.
Дали това ще доведе до конкуренция за субсидии, политическо внимание и пазарна легитимност, предстои да се види. Въпросът е не само терминологичен – а стратегически: кой ще дефинира „устойчивото“ в устойчивото земеделие на ЕС.
