Възможната ескалация на конфликта между Израел и Иран – особено ако обхване по-широки регионални напрежения в Червено море или района на Арабския/Персийския залив – може да окаже сериозно влияние върху глобалната търговия с торове. По-долу представяме преглед на най-засегнатите сегменти и логистичните канали, които ги правят уязвими.
Калиев хлорид (MOP) – директна зависимост от Израел
Основен износител: ICL (Israel Chemicals Ltd.), с годишно производство от около 3–4 млн. тона.
Основни пазари: Европа, Бразилия, Индия, Югоизточна Азия.
Риск: Всяко затваряне или ограничение на износа през израелски пристанища (Ашдод, Хайфа) би повлияло пряко върху възможността на ICL да изпълнява доставки.
Вероятно въздействие: Намаление на предлагането, особено в Европа и Латинска Америка, където ICL има силни позиции.
Азотни торове (урея/амоняк) – косвена експозиция чрез Персийския залив
Основни производители: Иран, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Оман, Египет.
Критична точка: Ормузкият проток, през който преминават около 20% от световния LNG и петрол.
Риск: Военноморско напрежение или конфликт може да ограничи потоците от природен газ – основна суровина за производството на азотни торове. Египет вече отчете смущения в доставките.
Вероятно въздействие: Повишаване на цените на газа, транспортни закъснения и инфлационен натиск върху цените на азотните торове. Глобалните производители като SABIC, QAFCO и Ma’aden ще бъдат засегнати.
Фосфати – логистични закъснения при нарушения в Червено море и Суец
Ключови износители: Мароко (OCP), Египет (Abu Zaabal, Alexfert), Саудитска Арабия (Ma’aden).
Зависимост: Основната част от износа преминава през Червено море и Суецкия канал.
Риск: В случай на подновени или засилени атаки по морските маршрути (вкл. от хутите), може да се наложи заобикаляне на Африка, което би удължило доставките и повишило цените.
Вероятно въздействие: Удължени срокове за доставка и повишени транспортни разходи за ключови пазари – Индия, Югоизточна Азия, Източна Африка.
Сяра – висока зависимост от морския транспорт
Основни износители: Саудитска Арабия (Aramco, Ma’aden), ОАЕ (ADNOC), Катар (QAFCO), Иран, Кувейт.
Основни вносители: Китай, Индия, Мароко – за производство на MAP, DAP, TSP, SSP и сярна киселина.
Риск: Износът на сяра разчита както на Ормузкия проток, така и на Суец. При натиск и блокиране на трафика, ефектът ще бъде кумулативен.
Вероятно въздействие: Повишение на цените (особено CFR за Източна Азия и Индия), закъснения в доставките до ключови потребители като OCP (Мароко), индийските заводи за SSP и TSP и китайския индустриален сектор. Рентабилността на фосфатните производители ще бъде под натиск заради по-високата цена на суровината.
Контекст и развитие
Макар че първите сигнали за деескалация вече се появиха в медиите, рисковете за глобалната логистика остават. Независимо от това дали напрежението между Израел и Иран ще се трансформира в продължителен конфликт или ще бъде овладяно, структурните зависимости в търговията с торове показват уязвимости, които се активират при всяка нестабилност в региона.
За пазарите, зависими от внос – като България и страните от Източна Европа – мониторингът на логистичните маршрути и произхода на суровини става критичен за управлението на ценовия риск през втората половина на 2025 г.
