Това каза по време на форум в София Янис Балакакис, президент на Гръцкия агорбизнес форум
Темата, която вече не може да бъде заобикаляна
Водата е на път да се превърне в ресурс с геополитическа стойност. Не става дума само за земеделие, климат или инфраструктура, а за контрол, сигурност и устойчивост. Темата беше акцент във водния панел от третия ден на форума „Green Transition Forum 5.0“ в София, като фокусът беше поставен върху сигурността на водните ресурси като дългосрочен стратегически приоритет. В центъра на дискусията беше управлението на водата не само като инфраструктурен въпрос, а като основен елемент от икономическата и социална устойчивост в региона.
Европейската стратегия: три цели, 55 действия
Йоахим Д’Еудженио от Европейската комисия представи новата Стратегия за устойчивост на водите. В основата ѝ стоят три цели: възстановяване и защита на водния цикъл, изграждане на икономика за интелигентно управление на водата и гарантиране на достъп до чиста и достъпна вода.
Всяка от тези цели е свързана с конкретни действия. За възстановяването на водния цикъл ЕК поставя акцент върху зелената вода – съхранението на водата в природните системи и възстановяване на естествените екосистеми като буфер срещу климатичните колебания. При интелигентното управление се говори за намаляване на потреблението още преди да се търсят нови източници. Споменати са ценови политики, минимизиране на течовете и разширяване на използването на вода „втори път“ – включително в земеделието. В рамките на стратегията до 2030 г. се поставя цел: 10% подобрение в ефективността на използване на водата в ЕС.
Загубите и реалността в България
Според заместник-председателя на Комисията по околна среда и води Татяна Султанова, България не е бедна на водни ресурси. Но е сред рекордьорите по загуби. 62% от питейната вода се губи в мрежата. При напояването загубите са над 57% – при 23% средно за ЕС. Управлението на водите се разпределя между 17 различни институции. Според Султанова, без интегрирана координация и без преосмисляне на целите, няма как да се постигне устойчива система.
Земеделие без вода не съществува
Министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че „водата е тема голяма“ – и въпросът не е дали ще работим по нея, а дали ще успеем да наваксаме пропуснатото. Под 500 000 дка се напояват в момента в страната. В следващите 2–3 години целта е капацитетът да се удвои. Министерството управлява 15 големи комплексни язовира. В ход е рехабилитация на 26 канала, още 40 ще бъдат обхванати от нови процедури. Усвояват се европейски средства, фокусирани върху възстановяване на мрежата и намаляване на загубите. Според министъра, тази година се очаква спокоен поливен сезон – но това не отменя факта, че „имаме много загубено време назад“.
Водната култура като липсващо звено
Президентът на Европейската водна асоциация Уенди Франкен посочи, че в Европа се използват повторно само 1,1 млн. куб. м вода годишно – потенциалът е многократно по-голям. Според нея е време не просто да се инвестира, а да се промени културата на използване. Тя настоя за национални планове – колко вода влиза, колко излиза, колко се губи и колко може да бъде спасено. Водата трябва да бъде следена като икономически параметър – с ясен воден отпечатък за всеки производствен процес.
От дискусия към конкретна задача
Не става въпрос за още една стратегия. Въпросът е дали България ще може да навакса изоставането си в управлението на водите. Страната разполага с ресурси, но губи над 60% от питейната вода и повече от половината от водата за напояване – при значително по-ниски нива в повечето държави от ЕС. Управлението е фрагментирано между 17 различни институции, без единна координация и без прозрачна отговорност.
Новата европейска рамка предвижда целево финансиране за водна устойчивост. Това създава възможност, но и натиск. За да има ефект, средствата трябва да се използват за изграждане на ефективни, измерими и дългосрочни механизми – извън проектните цикли и административните отчети.
Необходим е единен модел на управление, с ясно проследяване на входа, разпределението и крайното използване на водата. Без това, загубите ще останат, а ресурсът – макар наличен – ще бъде неефективен. И проблемът няма да остане само в земеделието. Ще засегне производството, енергетиката, градската среда. Водата вече не е паралелна тема. Тя е инфраструктура. И сигурност.
