Този коментар беше публикуван от Иван Колибанеков във вайбър групата на zemedeleca.bg. Той не е структурирана статия, а спонтанен опит за очертаване на икономическата логика зад промените, които усещат всички на терен. Изравняването на цените с Европейския съюз е факт – при рентите, при заплатите, при горивата. Но структурата на стопанствата, типовете култури и начинът на работа остават на ниво, характерно за пазари с по-ниски производствени разходи. Това създава икономическо напрежение, което не се решава с механично приравняване, а изисква преосмисляне на модела. В този смисъл наблюденията на Иван са по-скоро диагноза, отколкото коментар – и са ценни именно защото идват не от кабинет, а от полето, между два камиона с ечемик.
Ето мнението на Иван Колибанеков, фермер от Южна България, без редакторска намеса.
Бих искал да споделя малко мисли, докато товаря някой и друг камион с ечемик, а Storytel ми омръзна. Малко сравнение с ЕС, България, Казахстан и причинно-следствените връзки за развитието на земеделието ни.
Имам двама много добри познати от Северен Казахстан, с които се познаваме покрай търговски отношения от много години (като за моите 35). Управляват стопанства от 60 и 200 хиляди декара.
- Рента – 6 долара в Казахстан. Небето ми е граница в България. Нашите стопанства се развиха сходно като техните – в условия на ниска покупна и рентна цена, както и в условията на неголяма конкуренция, поради драматични IQ различия между ползвателите. Стопанствата се окрупниха и набраха сила. Само че ето фактор едно, който се промени значително. При тях си е 6 долара, при нас на много места 60 долара +.
- Заплати – Казахстан: плащат около 400–500 долара, и то на тези, които са много важни. Другите са надолу. Имат много хора от цяла Централна Азия, както и от бедните южни части. При нас няма какво да коментираме. Изравняваме се с ЕС. Плащаме здраво. И нямаме много избор от кадри. Да са живи и здрави пенсионерите. До 10 т ечемик стига месечна заплата тази година на много места.
- Химия – Казахстан: на корем от Китай, Русия и Индия. Същите като у нас и сродни са им около 2–3 лв. Наскоро коментирахме за препарати в леща, затова знам. При нас също няма да коментираме. Всяка година се индексира нагоре и отпадат един след друг вещества, които вършат работа и са на сносна цена.
- Машинен парк – Казахстан: рециклирани Кировци и Ловоли. При нас, ако не караш западен бранд – си сиромах и провален.
- Добиви – Около 300–350 кг ечемик в Казахстан. Леща и други – сходен приход. При нас са по-добри. Средно да кажем х1.5–2. Само че климатът се променя не в наша полза и започва да изменя коефициента.
- Субсидии – От тази година в Казахстан няма да имат субсидии, но ще имат нисколихвени кредити за инвестиции и подпомагане за техника и модернизиране.
- Горива и торове – Дизел в Казахстан: 75 ст. с ДДС. Амониев нитрат: 470 лв в Карагандинска област в момента. България – доставка днес: дизел 2.10 лв с ДДС. Амониев нитрат – около 680 лв последно, когато ми пращаха оферта.
В заключение – за добро или зло – ние с бързи темпове се приближаваме към ценовите условия на ЕС, към заплатите на ЕС, но оставаме със стопанства и отглеждани култури като страни с по-ниска рента, ниски заплати, ниски разходи.
Започнахме да разбираме защо ЕС имаше интерес да произвеждаме зърно. И ставаше. Но колкото повече се изравняваме с тях, толкова повече ще разбираме защо в огромната си част имат смесени стопанства. Или гледат захарно цвекло, зеленчуци, плодове и т.н. Защо основно работи фамилията и не могат да си позволят нает труд. Защо в Холандия още си карат комбайните без кабини, или пък пет души се кооперират, всеки купува различна техника и после си помагат.
Като пример – онзи ден Джеръми Кларксън в сериите си за фермата си купи Ламборджини 200+ к.с. и куп фермери в Англия скочиха срещу него, че е купил много скъп трактор. Добре че е ТВ шоуто да плаща. При нас такова Ламбо е символ на сиромашия и те гледат с жал, че нямаш за Джон.
С две думи: Рентата трудно ще се свали. Разходите няма да се намалят. Най-вероятно все повече ще се налага да си караме машините ние.
И все по-често да се водим от правилото, споменато от съпругата на фермера в книгата „Лунната долина“ на Джек Лондон:
Не е важно колко декара гледаш, а колко пари изкарваш от декар.
