Докато въглеродното земеделие все по-често се представя като бъдещ доходоносен модел за фермерите, правната основа, върху която стъпва този модел, остава малко позната на широката аудитория. А без правна сигурност – няма пазар, няма инвестиции, няма устойчивост.
За да бъде една земеделска практика призната, измерена и търгувана на въглеродния пазар, тя трябва да отговаря на ясни юридически критерии. Именно тази необходимост доведе до приемането на новия Регламент (ЕС) 2024/3012, който очертава обща рамка за сертифициране на въглеродни поглъщания. Оттук нататък – правото започва да играе централна роля в изграждането на доверие и прозрачност във въглеродните пазари.
Но какво означава всъщност „улавяне на въглерод“ в правен смисъл? Какво трябва да докаже един фермер, за да получи достъп до пазарите, финансиране и компенсаторни механизми? Къде се крият капаните и къде – новите възможности?
По темата разговаряме с Велислава Гайдаджиева-Ненова – юрисконсулт в българската компания за въглеродно земеделие Carbonsafe. Тя отговаря за правното обезпечаване на дейностите по въглеродните проекти, включително изготвянето и прегледа на договори със земеделски производители, съответствието с приложимото национално и европейско законодателство, както и с изискванията на доброволните въглеродни стандарти.
Carbonsafe работи с български фермери за внедряване на добри земеделски практики, които водят до улавяне и сертифициране на въглерод, и развива проекти, чрез които се генерират висококачествени въглеродни кредити за доброволния пазар.
Какво означава юридически понятието „улавяне на въглерод“ в земеделски контекст? И кои земеделски практики се признават като водещи в тази посока?
„Улавянето на въглерод“ в земеделски контекст се отнася до процеса на дългосрочно задържане на въглероден диоксид (CO₂) в почвата и растителната биомаса чрез устойчиви и природосъобразни практики.
Юридически, особено в рамките на доброволния въглероден пазар, този процес се признава тогава, когато улавянето е измеримо, проверимо и дълготрайно, и отговаря на ключови изисквания като допълняемост, устойчивост във времето и отсъствие на въглеродно „изтичане“.
На практика това означава, че земеделските стопани, които прилагат доказано ефективни практики за подобряване на почвеното здраве и натрупване на органична материя, могат не само да подобрят добивите и устойчивостта на своите стопанства, но и да генерират кредити, които да продават на доброволния пазар за въглеродни емисии.
Фермерите добре разбират какви земеделски практики водят до натрупване на въглерод в почвата – като редуцирана обработка, покривни култури или сеитбооборот. По-малко ясно обаче остава как тези дейности се признават юридически и как се превръщат в търгуеми въглеродни кредити.
С приемането на Регламент (ЕС) 2024/3012, Европейският съюз въведе общи правила за сертифициране на въглеродни поглъщания. Това означава, че за да бъде дадена земеделска практика призната като въглеродно улавяне, тя трябва да отговаря на конкретни правни, технически и верификационни изисквания.
Всяка дейност, заявена в рамките на въглероден проект, трябва да бъде надлежно документирана, с доказателства за приложението ѝ, начална дата и реален ефект. Особено важно е да се докаже допълняемост.
Допълняемостта се доказва чрез обективни данни за предходните години – като агрономически дневници, снимки, сателитни изображения или друга достоверна информация, която показва какви практики са прилагани преди това. Ако например дадена площ досега е била редовно орана, а в рамките на проекта се въвежда минимална обработка и покривни култури, това се счита за допълнителна практика, която допринася за улавяне на въглерод в почвата.
Как се определя правната допустимост за участие във въглеродна схема – какво трябва да докаже земеделският стопанин, за да бъде признат участник? Има ли законови бариери или спорни ситуации, които трябва да се предвидят?
За да участва в доброволна въглеродна програма, земеделският стопанин трябва на първо място да докаже правно основание за ползване на земята. Това означава, че той трябва да бъде собственик на земеделската земя, арендатор с действащ договор за аренда или да разполага с друг валиден договор, който му дава право да извършва земеделска дейност и да прилага добри агрономически практики върху съответния имот. Този ангажимент е от съществено значение, тъй като доброволните въглеродни програми разчитат на дългосрочно управление на земята и устойчиво прилагане на практики, които позволяват измерване, верификация и търговия с въглеродни емисии. Земеделският производител трябва да докаже чрез собствеността или арендата на дадена площ, че тези практики ще могат да бъдат осъществени за период от минимум пет години. В настоящата практика на земеползване в България преобладават договори с продължителност от една година – или т.нар. споразумения за ползване, които често се договарят масово на ниво землище. На практика земеделците често постигат договорености помежду си на ниво землище за ползването на отделни парцели. В този контекст, Carbonsafе препоръчва при участие в програми за въглеродно земеделие да се предвиди минимум 10% от площите да останат извън програмата в случай, че се работи въз основа на споразумения, а не на дългосрочни договори или собственост.
Допълнително съветваме всички участващи фермери да включват в програмата само онези полета, за които имат сигурност, че ще обработват поне 5 години напред. Това гарантира стабилност и възможност за реално прилагане на практики с дългосрочен ефект както за климата, така и за плодородието на почвата.
Необходимо е също така да се покаже, че прилаганите земеделски практики са допълнителни – тоест, нови и въведени специално с цел намаляване или улавяне на въглеродни емисии, а не част от обичайното управление на стопанството. Това е ключово изискване, което гарантира, че въглеродните кредити се издават само за реален принос към климата, който не би се случил без участието в програмата.
Що се отнася до законовите бариери – въглеродните програми в България все още не са предмет на конкретна регулация. От една страна, това осигурява известна гъвкавост при разработването и прилагането на проекти, но от друга – поставя участниците в по-несигурна правна среда. Например, все още не е напълно ясно как въглеродните кредити ще бъдат третирани за данъчни цели или какви ще бъдат правилата за отчетност и контрол, особено в случай на приемане на национална рамка или регистър.
Освен това могат да възникнат спорове при неясни договорни отношения между собственик и ползвател на земята или при промяна на собствеността по време на изпълнението на проекта. Именно затова е от ключово значение участието във въглеродна програма да бъде обезпечено с прозрачни договорни отношения, ясна и добре подготвена документация, както и със съдействието на партньор, който познава нормативната рамка и спецификите на въглеродния пазар като Carbonsafe.
Какво предвижда новият европейски Регламент (ЕС) 2024/3012 и имплементиращият акт за сертифициране на въглеродни поглъщания? Какви ще са конкретните стъпки за земеделците?
С приемането на Регламент (ЕС) 2024/3012, Европейският съюз въведе първата по рода си правна рамка за сертифициране на въглеродни поглъщания. Като страна членка, България е длъжна да прилага всички предвидени в регламента изисквания, които имат пряко действие и не изискват национално прилагане чрез закон. Това прави новия регламент изключително важен и за българските земеделци, които вече участват или обмислят участие във въглеродни програми.
Регламентът е насочен към доброволния въглероден пазар и има за цел да изгради доверие, прозрачност и проследимост в процеса по отчитане и търговия с въглеродни единици. Той обхваща редица дейности, включително улавяне на въглерод в почвата чрез устойчиви земеделски практики, възстановяване на влажни зони, залесяване и използване на биовъглен.
За земеделските производители това открива нова възможност – да бъдат признати и възнаградени за своя принос към опазването на климата чрез допълнителни доходи от продажба на въглеродни кредити. Общата европейска рамка носи със себе си по-голяма предвидимост, сигурност и достъп до международни пазари, което ще даде стабилност и за самите стопанства.
Регламентът поставя началото на по-структуриран пазар, в който фермерите могат да се включат при ясни условия и с гаранции, че усилията им ще бъдат отчетени и възнаградени. Това е стъпка напред към по-устойчиво земеделие, в което грижата за почвата и климата се превръща не само в екологична, но и в икономическа стойност.
На практика това означава, че Европейската комисия ще въведе официална система за сертифициране на въглеродни поглъщания, основана на четири основни изисквания: количествено измерване на резултатите, доказване, че дейността е допълнителна спрямо обичайната практика, осигуряване на дълготрайно съхранение на въглерода и съблюдаване на принципите за устойчиво управление на земята и околната среда. Само въглеродни единици, които отговарят на тези условия, ще могат да бъдат официално признати и използвани в рамките на Европейския съюз.
За земеделските производители това ще означава ясни правила, но и конкретни задължения. На първо място – да се избере подход, одобрен от Европейската комисия, и да се прилагат земеделски практики, които реално водят до натрупване на въглерод в почвата. След това ще е необходимо резултатите да бъдат документирани, доказани чрез измервания и проверки, и вписани в специален регистър. Само така ще бъде възможно генерираните въглеродни единици да бъдат признати и търгувани в новата система.
Carbonsafe, като българска компания, специализирана в сертифицирани въглеродни практики, вече прилага методология, съвместима с новия регламент. Всички проекти на компанията се основават на почвени проби и лабораторен анализ. Това гарантира, че генерираните въглеродни кредити ще бъдат правно валидни, проверими и търгуеми съгласно новата рамка.
Компанията следи в детайли развитието на европейската политика и подготвя проектите си така, че фермерите да могат пълноценно да участват в бъдещата система. Carbonsafe вярва, че този регламент ще даде по-висока стойност на въглеродните кредити, ще отвори по-широки пазари и ще направи устойчивото земеделие икономически значимо.
Какво означава включването на животновъдството в обхвата на директивите за промишлени емисии след края на дерогацията? И как могат въглеродните кредити, генерирани от растениевъдството да се използват за компенсиране?
Включването на животновъдството в обхвата на европейската Директива за промишлени емисии (IED) означава, че по-големите животновъдни стопанства – например тези с над 150 животински единици – ще бъдат третирани като инсталации с висок екологичен риск. Това е част от по-широка политика на ЕС за ограничаване на замърсяването от земеделски източници, особено на емисии от амоняк, метан и азотни съединения.
Макар промените вече да са приети на европейско ниво, за животновъдните ферми е предвидена дерогация – тоест временно изключване от прилагането на новите изисквания. Това позволява на стопанствата да се подготвят в рамките на определен преходен период, който вероятно ще бъде между три и пет години. След изтичането му, засегнатите ферми ще трябва да отговарят на по-строги правила за контрол на емисиите, да преминат към разрешителен режим и да инвестират в технологии за опазване на околната среда.
Тази промяна представлява сериозно предизвикателство, особено за семейни и средни ферми, но същевременно отваря възможности за по-интегриран подход към управление на емисиите. Един от тях е доброволното компенсиране чрез въглеродни кредити. В този контекст, кредити, генерирани от растениевъдството – например чрез регенеративни практики като безорно земеделие, покривни култури или агролесовъдство – могат да бъдат използвани от животновъдни стопанства за доброволна компенсация на остатъчните емисии. Това създава възможност за вътрешносекторно сътрудничество и допълнителен стимул за устойчиво производство.
Ще има ли минимален праг или предварителна проверка на това кои стопанства могат реално да участват в сертифицирани схеми? Има ли риск някои производители да бъдат изключени по технически причини?
Да, при сертифицираните въглеродни схеми – особено тези, които ще бъдат признати на европейско ниво по силата на Регламент (ЕС) 2024/3012 – ще се прилагат както минимални изисквания за допустимост, така и предварителна оценка на потенциала за улавяне на въглерод. Това е необходимо, за да се гарантира, че всяко стопанство, включено в даден проект, може реално да генерира измерими, допълнителни и дълготрайни въглеродни ползи.
Съществува риск някои производители да бъдат изключени по технически причини – например в случаите на много малки площи, липса на правно основание за ползване на земята, вече прилагани практики, които не се считат за допълнителни, или влошено почвено състояние, което не позволява реален въглероден прираст.
В Carbonsafe залагаме на индивидуален подход още от самото начало. За всеки фермер извършваме предварителна оценка, за да може участието да бъде осъзнато, обосновано и реалистично. Предпочитаме да не включим дадено стопанство, отколкото да поемем ангажимент, който не може да бъде изпълнен устойчиво в дългосрочен план.
Убедени сме, че с развитието на национални насоки и по-достъпни технологични решения, възможността за участие ще се разширява. Но е важно този процес да се основава на реални данни, прозрачна оценка и техническа обоснованост, а не само на добри намерения.
Какъв е механизмът на CBAM – и как ще повлияе върху фермерите, особено по отношение на торовете? Може ли вносът и употребата на торове да доведе до нови задължения или индиректен натиск?
Механизмът за въглеродно коригиране на границите (CBAM) е инструмент на Европейския съюз, който цели да наложи справедлива цена на въглерода, отделен при производството на въглеродно интензивни стоки, внасяни в ЕС. Той има за цел както да насърчи по-чисто индустриално производство извън Съюза.
CBAM ще влезе в сила в своя окончателен вид от 2026 г., като до тогава ще действа преходен период. Един от секторите, които ще бъдат пряко засегнати, е този на азотните торове – като урея, амониев нитрат и други минерални торове, особено когато са произведени извън ЕС. Очаква се цената на тези продукти да се повиши, което може да ограничи достъпа до досегашните по-евтини алтернативи.
Но ефектът няма да е само ценови. Очаква се индиректен натиск от страна на преработватели, търговци и износители, които все по-често ще изискват информация за използваните торове и устойчивостта на производството. Това ще се усеща най-силно при износ или при договори с по-големи купувачи, които следят въглеродния отпечатък по цялата верига на доставки.
Затова е важно земеделските производители още сега да се ориентират към практики с по-нисък въглероден отпечатък – като прецизно и балансирано торене, използване на органични или биоторове, редуване на култури и участие във въглеродни програми. Това не само ще намали зависимостта от скъпите външни ресурси, но и ще създаде възможности за достъп до нови пазари и допълнителен доход – например чрез продажба на въглеродни кредити.
Виждате ли сценарий, в който сертифицираните въглеродни практики ще станат предпоставка за достъп до пазари, зелено финансиране или дори субсидии? И ако да – кога и как ще започне това да се случва?
Този процес вече е в ход. Все по-често практиките, водещи до сертифицирани въглеродни кредити, се разглеждат като важен критерий за достъп до финансиране, пазари и регулации. Причината е, че те предоставят конкретни, измерими данни за приноса на стопанствата към опазване на климата, подобряване на почвеното здраве и насърчаване на биоразнообразието – елементи, които придобиват нарастваща икономическа стойност.
В сферата на зеленото финансиране вече се наблюдават първи стъпки в тази посока – например банки, които проучват възможности за диференцирани условия по кредити за фермери, прилагащи устойчиви практики. Все по-често се изискват данни за въглеродния отпечатък при кандидатстване за инвестиционни проекти или при работа с корпоративни партньори, които прилагат ESG изисквания.
В Carbonsafe подготвяме нашите партньори за тази развиваща се среда – като им предоставяме инструмент не само за участие във въглеродния пазар, но и за по-добра позиция по отношение на финансиране, пазарен достъп и участие във веригите за устойчиво производство. Още на етап оценка на стопанството предоставяме индивидуална обратна връзка за потенциала за въглеродно улавяне и допълняемост на практиките. Измерванията се извършват чрез геореферирани почвени проби, а всички резултати преминават през външен одит.
Сертифицираните въглеродни кредити, които издаваме, могат да бъдат използвани както за продажба на международния пазар, така и като доказателство за устойчиво управление при кандидатстване за финансиране, при износ или при участие в инициативи за зелено производство. Целта ни е стопанствата да имат не просто достъп до нови възможности, а реално да могат да ги използват – на основата на проверими данни и стабилна методика.
