Жътва при златна пшеница, но с горчив привкус
Разговаряме с Пламен Виалишки на полето край Бяла Слатина. Жътвата е в разгара си, а машините на фирма „Виалишки“ и новият комбайн New Holland CR11 – се движат уверено между златистите редове пшеница. Картината е почти идилична. Но думите на Виалишки бързо приземяват оптимизма: „Въпросът вече е за оцеляване“.
С 30-годишен опит в земеделието, той е сред най-големите производители в региона – стопанисва 24 000 декара, от които между 11 000 и 12 000 са заети с пшеница, около 7 000 с рапица, а останалите – с грах, слънчоглед и царевица. „Пшеницата изглежда много добре. В нашия район не можем да се оплачем – като качество и количество сме добре“, казва той.
Регионални различия и климатичен натиск
„При нас добивите са 600–700 кг/дка. Но на север – покрай Дунава, колегите жънат по 400–450 кг. Правим много опити, технологиите са почти еднакви, но там, където няма дъжд, нещата не стават. Земеделието е 50% метеорологична обстановка и влага, и 50% работа от земеделеца. Ако едното липсва – не можеш да компенсираш с другото.“
Цени без спасение и пазар без логика
„Пазарът в момента е много стегнат. Чувам за цени от порядъка на 300–320 лв за тон пшеница. Това не е добре. Борсите продължават да падат. А нашите стоки са борсови – няма спасение. Спасение има, ако Министерството на земеделието каже какви стратегии има за изход от ситуацията.“
Напояването: от инфраструктура до руини
„Напояването го имаше. В община Бяла Слатина се напояваха около 300 000 декара. Ние сме ползвали вода от язовир Еница, който черпи от река Искър. Покрай Козлодуй – от язовир Шишманов вал. Всичко работеше. Сега – не работи нищо. Всичко е разрушено. В нашия район няма и опит да се възстанови засега. А без напояване пролетниците не могат да се спасят.“
Един спасителен дъжд и четири сушави години
„Добре, че имаше дъжд около 24 май – 2-3 дни – 50–70 литра. Те ни спасиха. Иначе нямаше да жънем при такива резултати. Пролетниците ще издържат още една седмица. Виждате какъв вятър и каква температура е на полето. Това е вече четвърта поредна година, в която пролетниците страдат. Миналата година царевицата беше на нула – 200 кг/дка. А тази – не съм оптимист, че ще имаме и толкова. Във Видин колегите нямат и това.“
Бъдещето без илюзии
„Да го ударим на молби“, казва Виалишки, без капка ирония. „Допреди 3-4 години зърнопроизводството вървеше. Цените бяха горе-долу добри. Сега се сринаха. Природата ни натиска. Няма как да се случат нещата. Не можеш да планираш, не можеш да инвестираш.“
Инвестиции? Не. Оцеляване.
„Въпросът вече е за оцеляване. Трябва много да внимаваме с инвестициите. Ако нямаш сигурност в бъдещето – няма как да вложиш. Кризата се отразява на всички звена. Редуцираме торовете. Имаме запаси в почвата от предходни години. Сега – само минимално, спрямо потенциала на полето. Миналата година не сме ползвали фосфорни торове. 25 години сме слагали по 25 кг есенно. Сега – нищо. За известно време става, но не завинаги.“
Торова криза и липсваща алтернатива
„Цяла Европа загива без руските торове. Ползвал съм марокански и йордански – разликата е от земята до небето. Руският водоразтворим фосфор няма аналог. В момента офертата е 1410 лв/тон. Миналата година беше 860. Почти двойно. А цената на зърното – върви надолу.“
Къде е точката на пречупване?
„Ако кризата се проточи още една година, нещата ще станат необратими. Това е втора много лоша година. Ако има още една – ще има колапс. Средните и семейните стопанства няма да оцелеят. А държава без средна класа? Концерните също се отдръпват. Виждат какво става и не искат да поемат риска.“
Пламен Виалишки не е човек, който се оплаква. Но не захаросва реалността. Говори ясно, с трезвост, която звучи като диагноза. „Природата е срещу нас. Пазарът – също. Регулации – няма. А ние трябва да оцелеем между тях. Това не е стратегия. Това е руска рулетка.“
