Новите приоритети поставят под въпрос същността на кохезията, земеделската политика и баланса на властта
Очаква се Европейската комисия да представи на 16 юли основното си предложение за новата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода след 2028 г. Това ще даде старт на над две години преговори, които не просто ще определят разходите на Съюза, но и ще пренаредят ценностната йерархия на самия Европейски съюз.
Настоящата рамка беше създадена за стабилни времена. Те обаче отминаха. Европа е изправена пред инвестиционен дефицит от поне 750 млрд. евро годишно, а паралелно с това се готви за мащабна програма за отбрана на стойност 800 млрд. евро. Новият бюджет ще трябва да поеме тежестта на всичко това — с по-малко гарантирани средства и повече политически риск.
Размерът: Колко ще струва ЕС?
От 2028 г. страните в ЕС започват да връщат по около 30 млрд. евро годишно заеми, взети по Плана за възстановяване от COVID — сума, равна на една пета от годишния бюджет. Това ще ограничи силно възможностите за нови разходи.
Франция и Испания настояват за удвояване на бюджета. Дори традиционно пестеливи страни като Дания вече не изключват увеличение. Германия обаче заявява, че „няма основание“ за по-голям бюджет, въпреки че не е против обсъждането на нови източници на приходи за ЕС.
Дискусията за размера на бюджета ще бъде „кървава“, коментира датският посланик в ЕС Карстен Грьонбек-Йенсен, чиято страна поема ротационното председателство през юли. А ако няма съгласие за увеличаване на бюджета, борбата за вече разпределените средства ще бъде още по-ожесточена.
Кохезията: Нови условия, нова логика
Почти една трета от сегашния бюджет на ЕС е посветена на кохезионната политика — инструмент за икономическо сближаване между по-бедните и по-богатите региони. Сега Комисията планира две ключови промени:
Първо, въвеждане на т.нар. „партньорства регион-държава“, при които достъпът до финансиране ще се обвързва с провеждането на конкретни реформи. Това е вдъхновено от механизма на Плана за възстановяване, но с риск: регионите да загубят пряк достъп до финансиране за сметка на централизиран контрол от Брюксел и националните столици.
Второ, пренасочване на кохезионните средства към стратегически приоритети като отбрана, изкуствен интелект и биотехнологии — за сметка на специфичните нужди на отделните региони. Това би отслабило основната мисия на кохезията: намаляване на регионалните различия.
Общата селскостопанска политика: орязване и преформатиране?
ОСП — другото голямо перо на бюджета, също около една трета — е под риск от преформулиране и намаляване. В момента 79% от средствата са за директни плащания, а 21% — за развитие на селските райони. Въпреки че фермерските организации се противопоставят категорично на всякакво сливане с други фондове или орязване, според вътрешни източници Комисията се готви за намаление с между 15 и 20% в следващия програмен период.
Франция, където ОСП е политически свещена, вероятно ще окаже силен отпор. Германските фермери също извоюваха нови национални бюджетни ангажименти и вече насочват вниманието си към Брюксел.
Земеделската подкрепа е тема, разделяща страните — и всяка реформа ще се води „ред по ред“.
Конкурентоспособност: новият фонд на Драги
Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF) е флагманската инициатива на Урсула фон дер Лайен за обединяване на средства в една гъвкава каса. Идеята е да се насърчава цялата верига на иновации — от приложни изследвания до стартиращи компании. Ще бъдат обединени средства от над 10 текущи бюджетни линии.
Фон дер Лайен обеща, че програмата Horizon Europe (научни изследвания) ще остане самостоятелна, но „тясно свързана“ с новия фонд. Академичните среди се опасяват, че дългосрочните научни проекти ще отстъпят място на краткосрочни, политически приоритети.
Вече има предложения Horizon да се отвори за проекти, свързани с отбраната — знак за промяна в мисленето. В същото време желанието на експертите и на Марио Драги да удвоят бюджета на Horizon изглежда нереалистично, според еврокомисар Мария Габриел (вече зам.-шеф на ЕК).
Програмите за здраве и климат също може да се окажат под заплаха от разпиляване или пренасочване на средствата им.
Гъвкавостта: по-малко редове, повече власт?
Фон дер Лайен предлага по-малко бюджетни линии с по-голяма вътрешна гъвкавост — и дори преминаване към 5-годишен бюджетен цикъл вместо досегашния 7-годишен. Това може да улесни реагирането при кризи, но предизвиква съмнения относно предвидимостта и политическата отчетност.
Държавите членки вероятно ще възприемат това като „превземане на властта“ от страна на Брюксел. А Европейският парламент се готви да настоява за пълен контрол върху бъдещите разходни решения.
ЕС е готов да се промени – но дали бюджетът ще издържи?
Има широко съгласие, че бюджетът на ЕС трябва да бъде по-гъвкав и стратегически насочен. Но Съюзът си остава тромава машина, която често избира пътя на най-малкото съпротивление. Първите реални сблъсъци ще дойдат още това лято – и ще покажат дали Европа ще има смелостта да реформира не просто числата, а самата си философия за това какво значи да инвестираш в бъдещето.
