Европейската комисия предлага доброволна рамка за възнаграждаване на действия в полза на природата
На 7 юли 2025 г. Европейската комисия представи официално своята визия за т.нар. „природни кредити“ (nature credits) – доброволен механизъм, чрез който земеделци, горски стопани, собственици и ползватели на земя, рибари и общности, ангажирани с възстановяване на природата, могат да получават възнаграждение за дейности с положителен ефект върху екосистемите.
Става дума за допълващ инструмент към съществуващите политики по линия на ОСП, Регламента за възстановяване на природата и Глобалната рамка за биоразнообразие. Идеята: частни инвестиции да могат да „купуват“ доказани действия в полза на природата, които да бъдат сертифицирани и превърнати в кредит – подобно на въглеродните кредити, но с фокус върху почва, вода, опрашители, хабитати и биоразнообразие.
Какво представляват природните кредити
Механизмът е двустепенен:
- първо се издава сертификат за природоползваща дейност с доказан положителен ефект (например възстановяване на влажна зона, регенеративни практики в земеделието, повторно залесяване);
- след това, на база резултатите, се издават природни кредити, които могат да се търгуват или използват за доказване на принос към екологични цели на държавите или бизнеса.
Целта е да се насърчи преминаването от действия по задължение към доброволни инвестиции, които наистина възстановяват природата. Европейската комисия посочва, че природните кредити ще се основават на строги критерии, прозрачност и независим контрол, за да се избегне дублиране, „зелен PR“ и спекулации с екосистемни стойности.
Какво ще се признава за „природоползващо действие“
Възможните интервенции са разнообразни – от управление на земя с фокус върху опазване на почвите и местообитанията, до възстановяване на екосистеми, намаляване на ерозията, поддържане на диви опрашители и други екосистемни услуги.
Всеки проект ще бъде оценяван по научно базирани индикатори – например покритие с растителност, биоразнообразие, водозадържащ капацитет, състояние на почвата и др. Комисията настоява методологиите да бъдат „гъвкави по отношение на екосистемите, но съгласувани като структура“.
Кой може да участва
Според визията, природните кредити ще бъдат отворени за:
- земеделци и горски стопани,
- собственици и ползватели на земя,
- рибари, общини, местни общности,
- граждани, НПО, фирми, включително малки и средни предприятия,
- инвеститори и публични органи.
Очаква се ролята на фермерите да бъде ключова, особено при възстановяване на почви, торфища и екосистеми с висока биологична стойност.
Какво планира ЕК конкретно
- Създаване на експертна група по природните кредити (кандидатстването е отворено до 10 септември 2025 г.), която ще изработи методологии, критерии и предложения за управление.
- Провеждане на пилотни проекти – включително в Естония, Франция и Перу – с участие на фермери, местни общности и научни институции.
- Развитие на общоевропейска система за сертифициране, базирана на опита с въглеродните кредити, органичното земеделие и други действащи модели.
- Подкрепа с начално публично финансиране (seed finance) – чрез програми като LIFE, InvestEU и Horizon Europe, за да се компенсират разходите по сертифициране и мониторинг.
Какво означава това за България
В България темата за природните кредити практически отсъства от публичния дебат, а стопаните не са информирани, че подобен инструмент се разработва. Същевременно в страната има значителен потенциал за сертифицирани природни практики – особено в райони с изоставено или полупланинско земеделие, при възстановяване на торфища, влажни зони, пасища с висока природна стойност или ландшафтни елементи.
Системата би могла да предложи допълнителен доход на фермери и собственици, които управляват земите си по регенеративен начин, но само при условие, че:
- има ясна методика и национална координация,
- трансакционните разходи са поносими,
- кредитите имат пазарна стойност,
- и участието не изисква тежка административна процедура.
Какво следва
ЕК ще изготви оценка на пазарния потенциал за природни кредити до края на 2026 г., след което ще прецени дали да създаде регулаторна рамка. Възможно е природните кредити да се интегрират с вече съществуващи политики като ОСП, Зеления пакт, Закона за възстановяване на природата или данъчни облекчения.
В този процес особено важно е участието на държавите членки, браншовите организации и научната общност.
България трябва да се включи в дебата не защото „така прави ЕС“, а защото фермерите тук имат реален принос към опазването на природата – и заслужават този принос да бъде признат и възнаграден.
