Въпросът за бъдещето на директните плащания след 2027 г. не е просто технически – той е политически, икономически и дълбоко личен за хиляди български фермери. В дигиталната общност на zemedeleca.bg, където звучат реални гласове от терена, земеделци от различни региони и с различен мащаб на стопанствата споделиха как разбират смисъла на субсидиите – какво според тях трябва да остане и кое вече не работи. Мненията са различни, но всички идват от място на личен опит и практическа работа. Именно затова трябва да бъдат чути.
Субсидията като прехвърлена стойност, не като подкрепа
„Плащанията на единица площ са само, за да увеличат арендното плащане. Земеделските стопанства са просто разпределители на тези пари към собствениците. По никакъв начин това не подпомага реално стопанствата.“ Тази позиция, споделена от един от участниците, резонира с усещането на много други – че директните плащания, предназначени като подкрепа, се превръщат в механизъм, който храни пазара на ренти, а не производството. Фермерът не е краен получател, а посредник. Субсидията се изпарява още преди да стигне до стопанството.
Плащане на площ – логика или инерция?
Други участници защитават плащането на площ, но при ясно разграничаване между различните видове подпомагане. Според тях директното плащане е форма на доходна подкрепа и трябва да остане такава. „Ако има по-нисък бюджет за ОСП, да се намалят средствата по втори стълб. Там се натрупаха схеми с измислени приоритети и критерии. Ако едно стопанство е ефективно и жизнеспособно, то ще намери ресурс да инвестира – не му трябват грантове за безсмислици.“ Това мнение поставя под въпрос логиката на финансиране на проекти, които не водят до възвращаемост. Или както друг фермер каза: „От субсидии и проекти сме на тоя хал. Пари за работещите няма, от виртуалните…“
Продукция, не декларация
Сред предложенията се откроява и тезата, че подпомагането трябва да се обвърже с реално произведена и реализирана продукция, а не само с декларирана площ. „Субсидиите често отиват за площи с ниски добиви или без реална продукция – просто се поддържа терен за видимост. Когато помощта е вързана за добив, фермерите ще са мотивирани да влагат усилия, технологии, а не просто да чакат пари за празна земя.“ Въпросът е доколко подобен модел може да бъде справедлив при различните климатични и почвени условия. Друг участник възрази: „Ако аз жъна 500 кг пшеница, а колегата в друг район – 700, това не е защото съм некадърен, а защото условията са различни. Затова субсидията трябва да остане на площ, не на количество.“
Реални стопанства, не формално участие
Темата за ефективността прозира и в коментарите за проектното финансиране. „Ако един стопанин е субсидиран, а друг просто участва в програмите – ясно е кой е от значение. Инвестициите във втория случай не водят до развитие, въртим се в кръг. И в крайна сметка губят и двамата.“ Според тази логика не е достатъчно да има програми – трябва да има логика в ефекта им. Участниците подчертават нуждата от разнообразие – както големи и устроени фирми, така и малки и гъвкави стопанства. Но само ако се създадат условия за реална дейност, а не само за допустимост.
Какво следва?
Настроенията в групата показват едно: фермерите вече не приемат субсидиите за даденост. Те искат яснота за логиката, резултата и ефекта. Коментарите не са доктрина и не търсят консенсус – но посочват напреженията, неравенствата и противоречията, които съпътстват всеки модел на подпомагане. Именно затова тези гласове, събрани от zemedeleca.bg, заслужават да бъдат чути в момента, в който Европа започва да чертае следващия програмен период.
И изобщо стигаме до един философски конфликт. ЕК се опитва да осчетоводи морални категории. Земеделците, често с право, говорят за поминък, призвание, справедливост. ЕК обаче работи с бюджети, пера, таблици, финансови SWOT анализи – като корпорация. Количествено измерими. ЕК трудно ще промени езика, защото парите трябва да се контролират. Затова трябва да почнем да говорим на техния език – този, който те разбират. Не съществува количествено осчетоводяване на справедливост. Не е случайно, че еврокомисалят Хансен в речта си въведе терминът „фермери на свободата“ . Това дава шанс на комисар Хансен да постави земеделците в категорията „сигурност“. А там, дори в бюрокрацията, не всичко се измерва с приход и разход.
