Първата публична реч на комисаря по земеделието в ЕП дава по-малко конкретика и повече сигнали
На 10 юли комисарят по земеделието Кристоф Хансен направи встъпително изказване в Европейския парламент относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Речта не съдържа нови мерки, нито финансови параметри, но ясно маркира посоката, в която Европейската комисия подготвя аргументацията за следващата финансова рамка.
От продоволствена сигурност до геополитическа стабилност
В центъра на речта е темата за продоволствената сигурност – не като икономически резултат, а като стратегически фактор. Комисарят цитира Маншолт от 60-те години, за да напомни, че ОСП винаги е била политика на „европейска солидарност“. Но този път посланието беше надградено: фермерите не просто осигуряват храна, те са „фермери на свободата“ и пазители на източните гранични региони.
Това не е риторика – това е нова рамка, в която земеделието се представя като част от отбранителната и икономическата устойчивост на ЕС. Такъв език подготвя терен за пренасочване на средства, които да бъдат обосновани не с агроекология, а със сигурност и стабилност.
Без конкретика, но с нова легитимация
Речта не съдържа предложения за нови инструменти, нито за промени в структурата на плащанията. Няма позиция по чувствителните теми – търговски натиск, конкуренция, разлики между държавите. Но между редовете става ясно, че ще има по-силно насочване на подкрепата към „активни фермери“, с ясна публична легитимация – онези, които „производят, опазват и задържат хора в територията“.
Споменава се и нуждата от „по-справедливо разпределение на средствата“, особено към животновъдни и икономически уязвими региони. Не се казва как това ще се случи, но самото споменаване е сигнал, че темата ще бъде поставена официално.
В речта се подчертава и връзката между земеделието и кохезионната политика – друга линия на легитимация. Инвестициите в здравеопазване, инфраструктура, транспорт и енергийна устойчивост се споменават като механизми за „право на престой“ в селските райони. Това е завоалиран отговор на демографската криза, представен през езика на съвместните политики.
Новият тон: не обещания, а управляемост
Тонът на речта е типичен за подготвителна фаза: няма обещания, има рамкиране. Става ясно, че ЕК няма намерение да отстъпи от екологичната част на ОСП, но иска да я преформулира така, че да звучи „по-работещо“ – с фокус върху стимули, опростяване, инвестиции и контролируеми резултати.
Изразът „подходяща за целта“ се повтаря многократно – класически знак, че предстои ревизия без признание за провал. С други думи: ще се променя, но няма да се нарича промяна.
Заявката за намаляване на бюрокрацията, за по-добро таргетиране и за гъвкавост в прилагането е заявка за нова институционална архитектура – не чрез повече правила, а чрез по-ясни очаквания и по-силен мониторинг. Това ще има последици върху националните стратегически планове и ще изисква пренастройване на начина, по който администрациите аргументират подкрепата.
Какво липсва – и защо това е важно
Речта не засяга вноса, международните пазари, натиска от стандартите или ролята на търговията. Това не е пропуск, а стратегическо избягване – когато няма консенсус, темата не се отваря. Това е знак, че ЕК няма готов отговор и изчаква политическите баланси.
Въпросът за неравенствата между страните и вътрешната концентрация на субсидии също остава недокоснат. Това показва, че фокусът засега е върху нова легитимация на ОСП, а не върху корекции в самата ѝ логика. Идеята е да се изгради нова рамка на доверие, без да се отварят трудните теми преди да са осигурени нови политически и бюджетни параметри.
Какво следва
Очевидно ЕК се готви да защити ОСП не чрез обещания, а чрез нов публичен разказ. Фермерът отново се връща в центъра на европейската легитимност – този път не като „зеления герой на прехода“, а като гарант за стабилност, присъствие и територия. Това ще повлияе на всички бъдещи разговори за финансиране, включително в аграрните среди.
Най-вероятно до края на 2025 г. ще бъде изготвен първият проект на новата МФР, а паралелно с него ще започне пренаписване на легитимиращите наративи. В този процес е ключово да се чете не само какво се казва – а какво не се казва, и защо.
Тази реч не беше заради фермерите. Тя беше насочена към политиците, които ще трябва да защитят следващата ОСП в нов политически контекст. И ако искаме да влияем върху съдържанието, ще трябва да влезем в разговора още докато се изгражда тонът.
Какво би трябвало да чуе българският министър на земеделието
Ако речта на комисар Хансен не казва много директно, тя казва достатъчно стратегически. Българският министър трябва да чуе, че легитимацията на ОСП се пренаписва – вече не се говори само за „зелена реформа“, а за сигурност, устойчивост и териториално присъствие. Това е възможност България да защити уязвимите си селски региони, не просто с аргумента за доходи, а със значението им за демографията, продоволствената сигурност и граничната стабилност на ЕС. Ако този език бъде приет без реакция, той ще структурира следващата финансова рамка – и ще определи кои фермери ще попаднат в „стратегическите приоритети“, а кои – ще останат извън тях.
