Предложението на Европейската комисия за новата многогодишна финансова рамка (МФР) – за периода 2028–2034 г. – беше представено с амбицията да е най-мащабното досега. Според председателя Урсула фон дер Лайен то трябва да улесни системата, да отговори на нуждите на бъдещето и да се впише в логиката на интегрирана европейска реакция. Само че още в първия ден след представянето му това предложение предизвика повече объркване, отколкото яснота – включително сред самите институции на ЕС.
Объркано начало
Дори фон дер Лайен не успя да обясни как „опростеният“ бюджет възлиза на над 2 трилиона евро. Вместо това, тя насочи журналистите към „техническия брифинг“, който обаче създаде още по-голямо недоумение. Представители на Комисията помолиха журналистите да задават въпроси само по т.нар. „Глава 1“ от предложението – която обхваща по-малко от половината от общата сума. Така реално Европейската комисия представи проект за бюджет от 2 трилиона евро, но беше подготвена да обясни как ще бъдат изразходвани едва половината от тях.
Така започна едно от най-оспорваните бюджетни упражнения в историята на Съюза – със сериозни последици за селското стопанство, регионалното развитие и цялостната икономическа ориентация на ЕС.
Какво показват числата
Макар номинално да изглежда по-голям от текущия бюджет, новият план крие неочаквани капани. Като дял от брутния национален доход (БНД) на ЕС, бюджетът се увеличава от 1,13% на 1,26%. Само че тази стойност не отчита задължителните плащания по фонда за възстановяване NextGenerationEU, които ще започнат през 2028 г. Ако се приспаднат тези плащания, реалната стойност на бюджета е около 1,15% от БНД – увеличение от едва 0,02 процентни пункта.
Освен това историята показва, че всяко първоначално предложение на Комисията бива орязвано в хода на преговорите. Ако намалението бъде аналогично на предишното (0,06 пункта), това означава, че реалният бюджет за 2028–2034 г. може да падне до 1,09% от БНД – под настоящото ниво. Това би означавало реална стойност от около 1,7 трилиона евро – с 400 милиарда повече от настоящия бюджет, но изцяло заради ръста на икономиката.
Въпреки тези стъпки, значителна част от бюджета ще бъде заделена за погасяване на задълженията по фонда NextGenerationEU. Това означава, че около 25 милиарда евро годишно – или близо 0,1% от БНД на ЕС – ще бъдат отделяни не за нови политики, а за обслужване на съществуващ дълг. Това ограничава в известна степен възможността за нови разходи, особено ако очакваните приходи от новите източници се реализират по-бавно от планираното.
Два нови паралелни фонда
Комисията предлага и два допълнителни инструмента извън основната рамка:
- заемна схема „Catalyst Europe“ за 150 милиарда евро, с цел подпомагане на инвестиции в енергетика, технологии и отбрана чрез евтини заеми;
- резерв от 100 милиарда евро за възстановяване на Украйна, който ще допълни съществуващия инструмент „Ukraine Facility“.
Новата структура – по-малко глави, повече въпросителни
Броят на бюджетните „глави“ е намален от седем на четири. Това звучи като опростяване, но реално води до концентрация на средства и неясно разпределение. Най-голямата част е „Национални и регионални партньорства“ – 865 милиарда евро, в която са слети Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика. Финансирането ще бъде разпределяно по индивидуални национални планове, обвързани с реформи и върховенство на закона. Новото звучи като NextGenerationEU, но без общия дълг и с по-голямо участие на регионите – поне на теория.
Фондът за конкурентоспособност разполага с 410 милиарда евро и цели стимулиране на иновации, вериги за доставки и технологии. Фонд „Глобална Европа“ е на стойност 200 милиарда евро и ще се използва за външнополитически цели, включително помощ за Украйна и държави, стремящи се към членство в ЕС.
Структурна загуба за ОСП
Макар акцентът често да пада върху общата сума и процента от БНД, един от най-важните елементи в новото предложение остава почти незабелязан: драстичната промяна в относителното тегло на земеделието и кохезията в рамката на бюджета.
В досегашната МФР Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика заедно съставляваха около две трети от бюджета на ЕС. В новото предложение те са свити в общия пакет „национални и регионални партньорства“, който възлиза на 865 милиарда евро – по-малко от половината от общия бюджет.
Най-сериозно пострадалата компонента е именно ОСП, чиято реална стойност се оценява като намалена с около 30%. Това не е просто бюджетна корекция, а сигнал за промяна в стратегическите приоритети на ЕС – от производство на храна към инвестиции в геополитическа устойчивост, иновации и външна политика.
Така ОСП, която доскоро беше гръбнак на европейския бюджет, все по-ясно бива изместена в периферията на политическото внимание.
Четири минирани терена
Вторият конфликтен момент е свързан с прехвърлянето на управлението от общоевропейско към национално ниво чрез индивидуални планове. Много наблюдатели го тълкуват като опит за де факто разпад на общите политики и тяхното превръщане в сбор от 27 различни национални приоритета. Това на практика обезсмисля общността като политически субект.
Третият проблем е липсата на консенсус сред ключови донори – Германия и Нидерландия вече заявиха, че предложението е прекалено амбициозно и ще изисква орязване.
Четвъртият сблъсък се очаква по линия на външната политика – Унгария категорично възразява срещу възможността Фондът „Глобална Европа“ да се използва основно за подпомагане на Украйна.
Какво всъщност представлява бюджетът
- Обща стойност: 2 трилиона евро (номинално)
- Реално като дял от БНД: 1,15% (след приспадане на дълговите плащания)
- Очаквана стойност след преговори: около 1,09% от БНД
- Основни компоненти:
- 865 млрд. евро за национални/регионални планове (ОСП + кохезия)
- 410 млрд. евро за конкурентоспособност
- 200 млрд. евро за външна политика
- Паралелни инструменти:
- 150 млрд. евро заеми чрез „Catalyst Europe“
- 100 млрд. евро резерв за Украйна
Основни критики: орязване на ОСП и кохезия, липса на нови приходи, условия за финансиране, неясна структура, прехвърляне на управлението към национално ниво, политическо напрежение между страните членки
Печеливши и губещи
Губещи:
Фермерите: Средствата за ОСП спадат от 386,6 млрд. евро на 300 млрд. евро. Освен това ОСП вече не е отделна бюджетна линия, а е слята с други политики в пакет за „национални и регионални партньорства“. Въпреки че страните могат да харчат над минималните 300 млрд., фермерските организации приемат това като реално отслабване на политиката.
Производството и потреблението на тютюневи изделия: Въвеждат се нови европейски данъци върху тютюна, включително електронните цигари и нагреваемите продукти, като част от механизма за генериране на приходи за погасяване на дълга.
Биологичното разнообразие: Загубва своя отделен бюджетен дял и се включва в обща цел „климат и околна среда“. Програмата LIFE също е абсорбирана. НПО организации предупреждават, че това ще доведе до загуба на фокус и средства за биоразнообразието.
Печеливши:
Украйна и източните държави: Източните региони на ЕС, особено граничещи с Украйна и Беларус, ще получат приоритетно финансиране. Украйна ще бъде подкрепена с допълнителни 100 млрд. евро за възстановяване и интеграция.
Електроенергийна инфраструктура: Бюджетът на Connecting Europe Facility за енергийни проекти нараства от 6 на 30 млрд. евро. Голяма част от 410-милиардния фонд за конкурентоспособност ще подпомага модернизацията на електропреносната мрежа.
Дигитални технологии: Финансирането за дигитализация се увеличава петкратно до 54,8 млрд. евро. Това включва изкуствен интелект и други стратегически технологии.
Отбрана: Най-малко 131 млрд. евро са заделени за отбрана и космос – пет пъти повече от настоящото ниво.
Наука, култура и образование: Horizon Europe почти се удвоява до 175 млрд. евро. Erasmus+ получава 50% увеличение до над 40 млрд. евро. Новата програма AgoraEU с бюджет 8,6 млрд. евро ще финансира култура, медии и гражданско общество.
Неясни или смесени ефекти:
Военна мобилност: Макар предложението да е за 17,7 млрд. евро (десет пъти повече от сегашния бюджет), то остава далеч под нуждите от 75–100 млрд. евро според транспортния комисар.
Градове и региони: За най-бедните региони са обещани 218 млрд. евро, но няма гаранции за останалите. Рискът е централните правителства да получат твърде голяма власт над разпределението на средствата и да ограничат достъпа по политически причини.
