Новите ограничения
Френската здравна агенция ANSES официално ограничи употребата на мед-съдържащи фунгициди в земеделието. Решението засяга 34 продукта и включва конкретни мерки: намаляване на максималната допустима доза, условия за употреба, защита на работници и буферни зони за опазване на водите и почвата. С това Франция засилва натиска върху Европейската комисия за цялостна преоценка на ролята на медта в растителната защита.
В основата на френската позиция стои отказът от подхода „алтернатива на алтернативата“. ANSES настоява за преход към стратегическо и дългосрочно намаляване на зависимостта от мед, а не за механична подмяна на един меден продукт с друг.
Какво е медта в контекста на растителната защита
Медта (обикновено под формата на меден сулфат, бордо микс и др.) се използва в растителната защита като контактно фунгицидно средство срещу гъбични заболявания като мана, сиво гниене, черно струпясване и др. Особено важна е ролята ѝ в биоземеделието, където липсват други синтетични алтернативи. Медта не е системен препарат – тя не прониква в растителната тъкан, а остава върху повърхността и убива спорите чрез директен контакт.
Защо се използва в биоземеделието
Медта е една от малкото позволени активни вещества за растителна защита в сертифицираното биологично производство. Причината е проста: действа. При култури като лозе, картофи, домати и овощни дръвчета, тя често е единствената ефективна защита срещу гъбни заболявания при висока влажност. Това я прави незаменима за много фермери – особено в години с климатичен стрес и високо инфекциозно налягане.
Къде е проблемът
Медта не се разгражда. За разлика от повечето синтетични препарати, които се метаболизират или разпадат с времето, медта се натрупва в почвата. Тя е тежък метал и има токсичен ефект върху:
- почвени микроорганизми;
- дъждовни червеи и полезни насекоми;
- водни екосистеми – особено при отмиване след дъжд.
Натрупването ѝ намалява почвеното плодородие, блокира биологичната активност и създава дългосрочен риск за екосистемите. За Европейската агенция EFSA това я поставя в групата на „вещества за подмяна“ съгласно Регламент 1107/2009 – тоест разрешена, но с изискване за намиране на по-безопасна алтернатива при всяка регистрация.
Европейският контекст
Още през 2018 г. ЕС ограничи средната годишна доза мед до 4 кг/ха. Регистрирани са и страни, в които употребата почти е прекратена: Дания, Швеция, Нидерландия, Финландия. В същото време в Южна Европа и особено в лозарските региони медта остава масово използвана.
Проекти като RELACS и Organic-PLUS показват, че в някои култури (напр. лозе и маслини) пълна замяна все още не е технически възможна, без това да доведе до сериозни загуби на добив.
Какво следва
Френската мярка има символично и практическо значение. От една страна, тя засилва позицията на страните, настояващи за радикално ограничаване на медта. От друга – поставя фермерите в още по-трудна позиция: без ефективна алтернатива, но и с все по-рестриктивна регулация.
В центъра на дебата стои стратегическият въпрос: трябва ли една субстанция да се оценява само по токсикологичен риск – или и по това дали фермерите реално могат да я заменят?
ЕК предстои да решава не само регулаторен, но и икономически проблем. Медта е преходно вещество. Но без реални алтернативи, всяка забрана води до дефицит в сигурността на производството – особено в биосектора, където пазарът расте, а инструментите намаляват.
