В предишния си текст проф. Алън Матюс показа как страните-членки ще могат да избират между 130 и 240 евро/ха при базовото плащане по новата ОСП – и как от този избор ще зависи дали ще остане ресурс за агроекологични и други интервенции. Но тогава той не отчете ефекта от две важни ограничения: дегресивността и тавана на плащанията. В тази втора статия Матюс прави именно това – и показва, че ефектът ще бъде далеч по-малък, отколкото мнозина очакват.
Какво предвиждат правилата за таван и дегресивност
Съгласно чл. 6 от предложението на ЕК, сумите между 20 000 и 50 000 евро ще се намаляват с 25%. Плащанията между 50 000 и 75 000 евро – с 50%, а тези между 75 000 и 100 000 евро – с 75%. Всичко над 100 000 евро няма да се изплаща.
Матюс тълкува това като поетапна формула на намаление, при която всеки праг се прилага само върху сумата над съответния праг. Така, ако даден фермер има изчислено плащане от 110 000 евро, той ще получи:
– първите 20 000 евро без намаление; – следващите 30 000 евро с 25% намаление, т.е. 22 500 евро; – следващите 25 000 евро с 50% намаление, т.е. 12 500 евро; – още 25 000 евро със 75% намаление, т.е. 6250 евро; – сумата над 100 000 евро се премахва изцяло.
Така накрая фермерът ще получи общо 61 250 евро вместо първоначалните 110 000 евро.
Защо ефектът ще е ограничен в повечето държави
Матюс прави симулации с публично достъпни данни на Европейската комисия за разпределението на директните плащания по размер на получателя през 2022 г. За целта той приема, че структурата на плащанията ще остане сходна и след 2027 г., че всяка категория получава средната сума за класа си, както и че всички площи получават еднаква ставка.
На тази база изчислява какво би било икономисано от тавана и дегресивността при различни ставки на хектар – минималната (130 евро) и максималната (240 евро).
Какви ще са спестяванията в различните държави
В страни с високи средни плащания и силна концентрация на средства ефектът ще бъде най-съществен. В Чехия, например, спестяванията могат да достигнат между 42 и 56%, което би освободило сериозен ресурс за други интервенции. Дания също има високи средни плащания, но по-малко концентрирани, и затова спестяванията там ще са между 16 и 29%.
В Полша, Италия и Франция – където плащанията са по-ниски и по-равномерно разпределени – ефектът ще е по-малък. Според изчисленията на Матюс:
– в Полша ще се икономисат между 3 и 6%; – в Италия – между 5 и 9%; – във Франция – между 3 и 12%; – в Ирландия – едва между 1 и 5%.
Матюс предполага, че средното за ЕС би било между 10 и 20%, в зависимост от избраната ставка на хектар и дали ще се прилага диференциране между стопанства или региони.
Таванът и дегресивността няма да освободят достатъчно ресурс
Въпреки че праговете за таван и намаление изглеждат по-строги от досегашните, тяхното реално въздействие върху бюджета за директни плащания ще бъде ограничено. Очакваните икономии няма да са достатъчни, за да се гарантира значително финансиране на другите инструменти по ОСП, включително агроекологичните мерки.
Изводът на проф. Матюс е ясен: да се разчита единствено на тавана и дегресивността, за да се осигури ресурс за зелени политики, е илюзия. Реалният избор остава в ръцете на държавите – колко от бюджета ще отиде за базово плащане и колко ще се отдели за агроекология, инвестиции и други интервенции.
Какво още трябва да знаем
Първо, икономисаните средства от тавана и дегресивността не се прехвърлят автоматично към екологичните мерки, а остават в рамките на доходната подкрепа. За да се насочат към агроекология, трябва изрично политическо решение.
Второ, Матюс изрично отбелязва, че методиката подценява ефекта в страни с неравномерно разпределение на плащанията, тъй като използва усреднени стойности. Това означава, че в страни като България, където концентрацията е висока, реалният ефект може да е по-голям.
Трето, има и държави, при които новите правила може да отслабят ограниченията, вместо да ги засилят. Ирландия например вече прилага таван от 60 000 евро за базовото плащане – нещо, което няма да е възможно при новия таван от 100 000 евро, наложен с еднакви прагове за всички.
И четвърто – самият проф. Матюс предупреждава: въпреки че процентите изглеждат сериозни, техният ефект няма да доведе до реална трансформация на структурата на подпомагането. Ако държавите не вземат съзнателно решение да преразпределят, системата ще остане почти същата – само с ново име.
Източник: Alan Matthews
