В края на юни 2025 г. Европейската комисия публикува годишния си доклад за разпределението на директните плащания по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) за финансовата 2023 г. Документът обобщава плащанията, извършени към фермери в ЕС въз основа на заявките от календарната 2022 година – тоест, последната година от прилагането на старата ОСП преди новия стратегически модел за периода 2023–2027.
Докладът предоставя не само общи данни, но и детайли за разпределението по държави, размер на стопанствата и класове получатели. На този фон икономисти като проф. Алън Матюс поставят въпроса: дали сегашният модел на подпомагане е устойчив, справедлив и адаптивен спрямо предстоящите реформи в рамките на новата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034.
Какво показват цифрите: основни обеми и тенденции
Общо 38.1 милиарда евро са изплатени под формата на директни плащания в ЕС през 2023 г., което представлява 66% от разходите по ОСП. Средствата са разпределени между близо 5.8 милиона фермери в ЕС. Средното плащане на фермер се е повишило от около 5300 евро през 2013 г. до около 6500 евро през 2023 г.
- 75% от фермерите получават под 5000 евро, но това формира едва 15% от общите средства.
- 15% от фермерите получават между 10 000 и 100 000 евро и усвояват 58% от бюджета.
- Само 0.5% от получателите получават над 100 000 евро, но усвояват почти 16% от средствата.
Тези данни потвърждават, че т.нар. „правило 80/20“ (20% от получателите вземат 80% от субсидиите), формулирано още през 1991 г. от комисар Рей Макшари, все още е напълно валидно. Според проф. Матюс това не е изненада, тъй като най-малките стопанства излизат от системата, а по-големите концентрират подпомагането.
Разпределение според размера на стопанството в ЕС
| Категория | % от бенефициентите | % от земята | % от плащанията |
|---|---|---|---|
| ≤ 5 ха | 48.3% | 4.7% | 5.5% |
| 5–250 ха | 50.4% | 68.0% | 71.6% |
| > 250 ха | 1.3% | 27.3% | 22.9% |
Според Матюс, именно средната категория стопанства – между 5 и 250 ha – са гръбнакът на европейското земеделие. Те съставляват половината от получателите, обработват близо 70% от земята и получават почти три четвърти от плащанията. Малките стопанства са многобройни, но с минимално значение в бюджетно изражение.
Къде е България в тази картина
През финансовата 2023 г. България е получила около 900 милиона евро по линия на директните плащания. Броят на бенефициентите е приблизително 56 000. Средната стойност на плащане на ферма е около 16 000 евро, като разпределението е силно неравномерно по размер на стопанствата:
- ≤ 5 ха: 36.1% от бенефициентите; 1.6% от земята; 3.3% от плащанията
- 5–250ха: 57.7% от бенефициентите; 30.8% от земята; 39.3% от плащанията
- > 250 ха: 6.2% от бенефициентите; 67.6% от земята; 57.4% от плащанията
Повечето от най-малките ферми попадат в категорията с годишно подпомагане под 1250 евро. Основният обем от средства се насочва към стопанства с годишни плащания между 10 000 и 100 000 евро. Само ограничен брой фермери (под 1%) получават над 100 000 евро годишно, но усвояват значителен дял от общия бюджет.
Данните показват, че България попада сред държавите с най-висока концентрация на подпомагане – редом с Чехия, Словакия и Естония. В същото време страни като Франция, Нидерландия, Австрия и Ирландия имат по-равномерно разпределение на субсидиите между различните размери стопанства.
Разбивката по класове плащания показва, че през последното десетилетие средната стойност на субсидия на бенефициент в България е нараснала, основно поради отпадането на голям брой много малки стопанства. Това обаче не е променило съществено структурата на разпределение – най-големите стопанства продължават да усвояват над 50% от средствата.
България прилага намаления и тавани върху плащанията, но ефектът им е ограничен – броят на засегнатите ферми е малък. Делът на средствата, обвързани с климат и екологични практики, е около 27.5% (сходно със средното за ЕС).- ≤ 5 ха: 36.1% от бенефициентите; 1.6% от земята; 3.3% от плащанията
- 5–250 ха: 57.7% от бенефициентите; 30.8% от земята; 39.3% от плащанията
- > 250 ха: 6.2% от бенефициентите; 67.6% от земята; 57.4% от плащанията
България е сред страните от Централна и Източна Европа с т.нар. „дуалистична структура“ – с голям брой малки земеделски стопанства, получаващи символични средства, и малък брой големи оператори, които концентрират основния ресурс. Това поставя под въпрос ефективността на „равноправното“ разпределение.
Политическият контекст: защо докладът излиза сега
Докладът за финансовата 2023 г. излезе само два дни преди Комисията да представи новия пакет МФР за 2028–2034 г., включващ предложения за бъдещето на ОСП. Проф. Матюс отбелязва, че закъснението в публикуването на тези доклади става тенденция – и намалява тяхната аналитична и политическа стойност. Данните от 2022 г. се обсъждат през 2025 г., когато стратегическите решения вече са в ход.
Според него новите предложения за по-агресивно „дегресивно“ плащане над 20 000 евро и таван от 100 000 евро ще срещнат различна приемливост в отделните държави – особено в тези, в които системата е видимо концентрирана.
Какво следва
Данните в доклада не обхващат ефекта от новата ОСП, започнала през 2023 г. Те не включват и въздействието на задължителното прилагане на преразпределителното плащане (redistributive payment) или новите тавани.
Но основният извод е, че структурата на земевладението в България продължава да предопределя силна концентрация на субсидиите, независимо от конкретните механизми. Ако бъдещата ОСП наистина има амбиция да подкрепя устойчиви, средни и малки стопанства, новата рамка ще трябва да бъде много по-целенасочена – и много по-политически устойчива.
Как точно ще изглежда това за България ще стане ясно още през 2026 г., когато ЕК ще публикува първия пълен доклад за прилагането на новата ОСП – този път без извинението, че говорим за старата система.
