България е сред страните, които ще получат с 5% повече средства от новия Национален и Регионален Партньорски Фонд (NRPF) на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Но въпросът е: дали част от тези средства ще стигнат до българските фермери?
Какво е NRPF и защо е важен за земеделците
NRPF е новият обединен фонд на ЕС, който ще замени досегашните пет програми със споделено управление – включително земеделския фонд за развитие на селските райони (EAFRD) и Европейския земеделски гаранционен фонд (EAGF). Общият бюджет на NRPF ще бъде 865 млрд. евро, от които 783 млрд. евро ще бъдат разпределени към държавите членки за финансиране на различни политики.
За земеделието е важно, че 296 млрд. евро са предварително заделени само за директни плащания и базова подкрепа. Но държавите могат – ако решат – да добавят още средства от общата си NRPF квота към ОСП.
България „печели“ – но само на хартия
По новата формула България получава 5% повече средства в сравнение с предходния програмен период. Това се дължи на фактори като по-нисък БВП, социални индикатори и фактът, че страната попада в граничен регион на ЕС, което повишава приоритетността й.
Но – и това е важно – тези допълнителни средства не са предвидени автоматично за земеделие. Те ще се разпределят между много конкуриращи се приоритети: земеделие, социална политика, транспорт, отбрана, климат, цифрова сигурност.
Новите конкуренти: новите приоритети на ЕС
За първи път ЕС ще използва този фонд, за да финансира не само традиционни сфери като земеделие, социална политика и регионално развитие, но и нови приоритети. Сред тях са отбраната и сигурността, включително развитие на отбранителни способности, военна мобилност, защита на критична инфраструктура, киберсигурност, както и адаптация към климатичните промени и преход към нисковъглеродна икономика. Това преразпределя натиска върху бюджета и поставя земеделието в конкуренция с области, които досега не бяха част от това уравнение.
Тези нови приоритети ще отнемат от ресурсите, които досега се разпределяха между земеделие, рибарство, социални и регионални политики.
25% от средствата ще се задържат временно
Комисията предвижда 25% от сумата за всяка държава да остане като „резерв за гъвкавост“. Част от него ще бъде освободена само при определени условия. Това означава по-малко реални пари в първите години, включително за фермери и селски райони. Единственото изключение са инвестициите във ферми и гори, които влизат в изчислението на този резерв.
Ще има ли воля да се даде повече за ОСП?
От общия ресурс в NRPF, 296 млрд. евро са предварително заделени за директна подкрепа по ОСП. Но все още не е ясно как точно ще бъдат разпределени тези средства между отделните държави. Приложение XVIII към регламента за NRPF, което трябва да съдържа тази информация, все още не включва конкретни числа. Възможно е при някои държави минималната подкрепа да намалее с по-малко от 15%, а при други — с повече. Тази разлика може да повлияе върху решението на всяка страна дали да добави още средства към директната подкрепа за земеделие.
Вместо да се разглежда само тази несигурност, трябва да обърнем внимание и на друго: държавите членки вече ще трябва да финансират и важни земеделски мерки като LEADER, иновационни проекти (по модела EIP) и системи за знания и съвети (AKIS) от своите общи NRPF тавани – извън резервираната сума за директни плащания. Тоест, дори без допълнително пренасочване, част от ресурса вече е „зает“. Освен това той сравнява сумите, които държавите са получавали през 2021–2027 г. по петте фонда със споделено управление, с новите разпределения в рамките на NRPF за 2028–2034 г. Така се вижда колко ограничени ще бъдат възможностите на страните да продължат текущите си програми при новата финансова рамка. Изводът е ясен: конкуренцията за средства в NRPF ще бъде силна, а шансовете за допълнителни пари за земеделие — ограничени.
С други думи – дори да получаваме повече средства, няма гаранция, че земеделието ще бъде приоритет. Всичко ще зависи от националните решения.
Как се позиционира България сред другите страни
България е сред четирите страни с увеличение от над 5% по новата формула. Другите са Румъния, Белгия и Люксембург (при последния – с незначителен обем). В същото време страни като Чехия, Словения и Португалия ще получат по-малко средства, отколкото през настоящия период.
Промяната в разпределението е козметична, но важна като сигнал – ЕС измества леко ресурсите към Централна и Източна Европа, където се намират по-уязвими и гранични региони.
Какво следва
Бюджетът изглежда сходен на хартия с предишния период (749 млрд. евро срещу 745 млрд. евро по старата система), но трябва да покрие повече цели с едни и същи пари. Това означава, че земеделците вече няма да разчитат на автоматично приоритетно третиране.
Какъв е изводът за България
България ще получи малко повече средства по новия фонд на ЕС. Това на пръв поглед изглежда като положителна новина. Но тези пари няма да бъдат разпределени автоматично към земеделието. Напротив – ще бъдат част от общ ресурс, който ще се конкурира между много сектори: от отбрана и сигурност до социална политика и зелени цели.
Европейската комисия ще задържи част от средствата в „гъвкав резерв“, а нови приоритети като военна мобилност и критична инфраструктура ще се конкурират със земеделието за финансиране. Това прави задачата на националните правителства много по-сложна – те ще трябва да решат дали и колко от допълнителните средства да насочат към фермерите.
За България това означава, че реалното значение на новото разпределение зависи не толкова от Европейската комисия, а от националната политика. Вместо това ще има по-голяма конкуренция за финансиране между секторите и ще е необходима ясна и аргументирана национална позиция, ако земеделието трябва да остане сред приоритетите.
