От 31 юли 2025 г. в България официално започна националният диалог по предложенията на Европейската комисия за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г. Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов обяви началото на обсъжданията по време на среща със земеделски производители и експерти, като подчерта, че само с диалог с всички заинтересовани страни може да се изгради силна и национално отговорна позиция.
Какво каза министърът?
Министър Тахов посочи, че ОСП е не просто земеделска, а икономическа и социална политика, от която зависят продоволствената сигурност и развитието на селските райони. България ще продължи да отстоява позицията за силна, опростена и независима ОСП със стабилен бюджет, както и запазване на ефективните инструменти за подкрепа. На 9 и 10 октомври 2025 г. в България ще се проведе визита на комисаря по земеделие Кристоф Хансен, по чиято покана ще бъде организирана национална дискусия.
Единен фонд и нов тип планове
ЕК предлага да обедини досегашните два фонда на ОСП (директни плащания и развитие на селските райони) в един общ фонд, управляван чрез:
- Национални и регионални планове за партньорство, които ще заменят Стратегическия план;
- Само 27 национални и 1 междурегионален (INTERREG) план на мястото на досегашните 540 програми в целия ЕС.
Тези планове ще покриват земеделие, рибарство, храни, околна среда, сигурност, миграция и дигитален преход. Плащанията по Националния фонд ще бъдат обвързани с изпълнението на конкретни реформи, както и със спазването на редица закони, сред които Закона за природата и други свързани нормативни документи в областта на климата, биоразнообразието и околната среда.
Финансиране: рамки и тавани
Предложен е общ ориентировъчен бюджет от 865 млрд. евро, от които 295,7 млрд. евро за ОСП.
– За част от интервенциите ще има 100% европейско финансиране, без национално съфинансиране:
• обвързана подкрепа,
• дегресивно подпомагане,
• подкрепа за памук,
• подкрепа за малки фермери.
– За други ще се изисква поне 30% национално съфинансиране, включително:
• агроекологични действия,
• инвестиции,
• младите и нови фермери,
• услуги за фермерите,
• дейности в неблагоприятни райони.
Какво ще се подпомага?
ЕК предлага стандартен набор от интервенции, които държавите могат да програмират. Сред тях:
- Дегресивно подпомагане на доходите на площ – плащанията се намаляват по скала: – 25% намаление за сумите между 20 000 и 50 000 евро; – 50% за сумите между 50 000 и 75 000 евро; – 75% за сумите над 75 000 евро; – таванът е 100 000 евро на стопанство.
- Обвързано с производството подпомагане – насочено към чувствителни сектори и приоритетни култури.
- Подпомагане за памук – със специфично плащане за културата.
- Подкрепа за райони с природни ограничения (НР) – включва както директна помощ, така и мерки, обвързани със загуба на доход.
- Малки фермери – ще могат да кандидатстват по опростена схема с годишна сума до 3 000 евро, заместваща всички други плащания.
- Подпомагане за нови и млади фермери, жени и семейни стопанства – включително за старт на дейност, инвестиции и развитие на малки стопанства.
- Инвестиции и модернизация – за земеделци, горски собственици, стартиращи предприятия и селски бизнес.
- Инструменти за управление на риска – включват подкрепа при климатични и пазарни сътресения.
- Агроекологични и климатични ангажименти – задължителни за всяка държава:
– преход към биологично земеделие,
– екстензивно животновъдство,
– устойчиво управление на гори,
– планове за агроекологичен преход. - Секторни интервенции – запазва се логиката в: – плодове и зеленчуци,
– лозаро-винарския сектор,
– пчеларството;
– добавя се нов сектор: протеинови култури. - Подкрепа за училищни схеми – остава част от националния план.
- Местно развитие (LEADER) – запазва се като инструмент „водено от общностите местно развитие“.
- Подкрепа за знания, иновации и сътрудничество – вкл. хоризонтално и трансгранично.
Какво отпада и се променя?
– Пенсионери: стопаните, достигнали пенсионна възраст и получаващи пенсия, ще бъдат изключени от подпомагане най-късно до 2032 г.
– Задължителните изисквания за управление (ЗИУ) и стандартите за ДЗЕС ще бъдат заменени с национални защитни практики, определяни от всяка държава.
– Отпада системата с предварителни условия (досега ЗИУ и ДЗЕС), заменя се с модел на стимули и гъвкавост, базиран на резултати.
– Общините и публичните бенефициенти не са включени в ОСП – финансирането за тях ще се програмира в рамките на Националния план, но извън земеделската рамка.
Как ще работи системата?
Всеки Национален план трябва да бъде одобрен от Европейската комисия, като окончателното решение се взема от Съвета на ЕС. По време на изпълнение държавите членки ще могат да поискат обоснована промяна на плана, ако докажат необходимостта и ефекта върху целите. Комисията ще предоставя национални препоръки към всяка държава, които плановете задължително трябва да адресират. – Плановете трябва да бъдат съгласувани с национални стратегически документи, включително в областите на енергетика и климат, възстановяване на природата, цифрова трансформация. Всеки Национален план ще трябва да включва реформи, инвестиции и други интервенции. Ако част от предвидените средства не бъде използвана в срок, Комисията ще анулира финансирането по правилото N+1. Държавите могат да създават междинни звена към управляващите органи с делегирани отговорности. Всяка държава ще има управляващ орган, разплащателна агенция, одитен орган и един или повече мониторингови комитети. При неизпълнение или неподаване на заявления до 31 октомври следващата година, средствата могат да бъдат анулирани (правило N+1). Комисията ще дава национални препоръки и може да изиска промени по плановете.
Какво следва?
Официалните преговори по ОСП ще продължат активно през есента. Всичко посочено до момента се отнася за предложението на Комисията за реформа на ОСП за следващия 2028-2034 г. програмен период. Предстои предложението да бъде подложено на обстойно дискутиране с държавите членки и Европейския парламент, до постигане на окончателно споразумение и приемане на новата законодателна рамка за бъдещото подпомагане предоставяно в рамките на Общата селскостопанска политика след 2027 г.
Министър Георги Тахов заяви, че целта е националната позиция да се изгради заедно със сектора, на база реалните предизвикателства и нужди на фермерите.
