Забавената жътва и поскъпването на еврото спрямо долара доведоха до значителен спад в износа на зърнени, маслодайни култури и преработени продукти от Европейския съюз в началото на новата маркетингова година. Това оказва допълнителен натиск както върху вътрешните цени в ЕС, така и върху износните цени в България.
Според данни на Европейската комисия, през 2025/26 МГ износът на основни култури от ЕС е намалял спрямо същия период на предходната година, както следва:
-
меката пшеница – спад с 58% до 1,11 млн. тона;
-
ечемик – спад с 13% до 950,17 хил. тона;
-
царевица – спад с 67% до 36,86 хил. тона.
Основни износители на мека пшеница в рамките на ЕС за периода са:
-
Румъния – 740,14 хил. т,
-
Германия – 126,23 хил. т,
-
България – 95,7 хил. т,
-
Полша – 82,4 хил. т,
-
Литва – малко над 39 хил. т.
Франция не е регистрирала износ на пшеница за този период. Отбелязва се обаче, че данните за износа на зърнени култури от Франция са непълни от началото на календарната 2024 г., а от България и Ирландия – от началото на маркетинговата 2023/24 година.
Най-големите клиенти на пшеница от ЕС за 2025/26 МГ са:
-
Саудитска Арабия – 137 хил. т,
-
Нигерия – 128,84 хил. т,
-
Алжир – 93,8 хил. т,
-
Обединеното кралство – 79,6 хил. т,
-
Виетнам – 61 хил. т.
Украйна, за периода от 1 юли до 3 август, е доставила в ЕС:
-
222,4 хил. т царевица,
-
50,42 хил. т мека пшеница,
-
3,1 хил. т твърда пшеница (дурум).
Износ на маслодайни култури и продукти
Също по данни на ЕК, към 3 август 2025 г., износът на маслодайни култури от ЕС е намалял с 36% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 28,09 хил. тона, в това число:
-
рапица – спад с 70% до 6,01 хил. т,
-
слънчоглед – спад с 40% до 11,7 хил. т,
-
соя – ръст със 145% до 10,4 хил. т.
Основен износител на маслодайни култури от ЕС за периода е Унгария, с доставки от:
-
5,8 хил. т соя,
-
0,2 хил. т слънчоглед,
-
0,03 хил. т рапица.
Износ на шрот и растителни масла
Износът на шрот от ЕС е намалял с 24% до 108,2 хил. т, включително:
-
соев шрот – спад с 30% до 33,15 хил. т,
-
рапичен шрот – спад с 30% до 51,2 хил. т,
-
слънчогледов шрот – спад с 10% до 23,8 хил. т.
Износът на растителни масла също отчита спад от 35% до 107,7 хил. т, включително:
-
слънчогледово масло – спад с 39% до 41,7 хил. т,
-
рапично масло – спад с 28% до 47,9 хил. т,
-
соево масло – спад с 62% до 22 хил. т.
Основен износител на растителни масла от ЕС остава Нидерландия, която е реализирала:
-
15,5 хил. т соево масло,
-
23,1 хил. т рапично масло,
-
6,4 хил. т слънчогледово масло,
-
5,4 хил. т палмово масло.
