Обсъждане на критерии и приеми по интервенции
Министерството на земеделието и храните проведе среща с браншови организации за обсъждане на проекта на критерии за подбор на заявления по четири интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Това са:
- „Инвестиции в земеделските стопанства“,
- „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“,
- „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“, и
- „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда“.
Обсъдена е и възможността за определяне на делегиран бюджет – с отделни направления за чувствителни и приоритетни сектори (плодове и зеленчуци, животновъдство, етерично-маслени култури), както и за проекти извън тези групи.
Изменения в сроковете и бюджетите
В резултат от предложенията на бранша, приемите по интервенциите за модернизация на земеделски стопанства се планират за ноември 2025 г., а за преработка – януари 2026 г. Предлага се също приемите да започнат с 80% от бюджетите по интервенциите, вместо първоначално предвидените 50%.
С това общият бюджет по интервенциите за земеделски стопанства ще достигне 278,1 млн. евро, а за преработка – 306 млн. евро. Проектите предстои да бъдат обсъдени от Комитета по наблюдение на 3–4 септември 2025 г.
Позиции на бранша
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настоява при формирането на делегиран бюджет да се предвиди пропорционално участие на зърнопроизводството, а не да се концентрира изцяло в сектори, определяни като чувствителни. Аргументът е, че чувствителните сектори вече разполагат с целеви инструменти и преференциални условия по други програми, докато за зърнопроизводството възможностите за инвестиционно подпомагане са ограничени от години. Освен това, според НАЗ, секторът има доказана способност да изпълнява големи проекти в кратки срокове, което е ключово за програмите с ограничен времеви обхват като Стратегическия план.
Приоритет: капацитет или чувствителност?
Въпросът, който стои пред сектора, не е само как ще се разпредели бюджетът, а как ще бъде структуриран процесът по подбор – дали ще се търси пропорционално участие според икономическа тежест, дали ще се приложат критерии като добавена стойност и капацитет за изпълнение, или ще се даде предимство на чувствителните сектори.
Досегашният опит показва, че висок интерес към инвестиционни програми не гарантира висока усвояемост. Проекти от чувствителните сектори често се сблъскват с липса на собствен капитал, административна неподготвеност или затруднения с авансово финансиране. От друга страна, силно капитализирани сектори демонстрират по-висока ефективност в реализацията.
По данни на НСИ, зърнените и маслодайните култури формират над 55% от аграрната продукция, животновъдството – около 24%, а останалите сектори, включително плодове и зеленчуци – под 10%. Това е обективна основа за търсене на баланс между нужда и капацитет, както и за оценка на ефективността на финансирането.
Нов етап в отговорността на сектора
За първи път по линия на Стратегическия план секторът участва пряко в обсъждането на критериите за подбор и в насочването на публичния ресурс. Формалното делегиране на отговорността създава възможност за по-целенасочена политика, но поставя и високи изисквания към подготовката на проектите и представените аргументи.
Очаква се по време на заседанието на Комитета по наблюдение през септември да бъде решено както разпределението на бюджета, така и окончателният вариант на критериите за подбор.
