Статията е публикувана в Politico на 19 август 2025 г.
Европейската комисия се опитва да ограничи размера на субсидиите, които може да получи един фермер, което я поставя в конфликт с някои държави членки и едри земеделски производители.
Това не е първият (нито вторият) път, в който Брюксел предлага правила за ограничаване на плащанията към големи ферми – в езика на ЕС известни като „тавани“ (capping) и „дегресивност“. Предишни опити са се сблъсквали с ожесточена съпротива, а дори при представянето на новия план еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен допусна, че ще има напрежение.
„Зная, че някои държави членки няма да го харесат. Някои региони в ЕС също няма да го харесат. Но ако разполагаме със същия бюджет и искаме по-добра подкрепа за младите, новите и малките фермери – ще трябва да я вземем отнякъде“, каза той пред Европейския парламент при представянето на новото предложение за ОСП.
Какво предлага Комисията
През 2023 г. 20% от фермите в ЕС са получили 80% от директните плащания. Повечето от тях са т.нар. декуплирани плащания на база площ – тоест фермерите получават субсидия на хектар, независимо какво произвеждат. Това дава предимство на едри стопанства с много земя.
Новото предложение на ЕК предвижда държавите членки да изплащат на фермерите средно между 130 и 240 евро на хектар, но с ограничение: нито един фермер не може да получи над 100 000 евро годишно като базова подкрепа на площ.
До този праг субсидиите ще се намаляват поетапно:
- с 25% между 20 000 и 50 000 евро
- с 50% между 50 000 и 70 000 евро
- и постепенно нагоре до тавана от 100 000 евро
Кои държави ще бъдат засегнати най-много
Над 54% от всички средства за декуплирани плащания през 2023 г. са отишли при фермери с над 20 000 евро субсидия годишно. Това означава, че повече от половината от разходите биха попаднали под действието на новите правила, ако те вече бяха в сила.
В страни като Словакия и Чехия делът е дори по-висок – над 85% от средствата отиват при големи ферми. Там стопанствата с над 50 хектара обработват над 90% от използваната земеделска земя. За сравнение, средно за ЕС големите ферми обработват около две трети от земеделската площ.
На другия полюс е Гърция – 90% от средствата са изплатени на фермери с под 20 000 евро субсидия. Тоест само 10% от сумите биха били засегнати от новите правила.
Повечето фермери няма да бъдат засегнати
Макар обемът на средствата, които попадат в обхвата на таваните, да е значителен, над 90% от фермерите в ЕС са получили под 20 000 евро по схемите за декуплирано плащане през 2023 г. Това означава, че преобладаващата част от земеделските производители няма да бъдат пряко засегнати от предложените промени.
В Люксембург и Франция около 40% от фермерите могат да почувстват ограничението, ако правилата влязат в сила. Във всички останали страни този дял е под 25%.
Какво означава това за бъдещето
Аграрният мозъчен тръст Farm Europe предупреждава, че новите правила ще засегнат най-силно фермерите, които в момента осигуряват основната част от производството в ЕС. По думите им това е мярка за икономии, не за справедливост.
От друга страна, Европейското бюро по околна среда (EEB), което представлява мрежа от екологични организации, приветства предложението. Според Тeо Паке, старши експерт по земеделие в EEB, това е първа крачка към „реално преразпределение“ и евентуално отпадане на субсидиите на площ, които не са обвързани с резултати.
„В момента сме изправени пред редица екологични въздействия в земеделския сектор и е необходимо да се насочат средства именно в тази посока. Според нас именно тук трябва да се освободи ресурс“, коментира той.
Дали предложението ще оцелее в преговорите между Съвета, Европейския парламент и Комисията ще стане ясно, след като преговорите започнат след лятото.
Важно е да се уточни, че всички данни в материала са от финансовата 2023 година, т.е. от кампания 2022 по старата ОСП. Това означава, че някои от включените видове плащания (например зелените плащания) вече не съществуват в новата ОСП, но са включени, за да се илюстрира разпределението на подкрепата. Цифрите са ориентировъчни и показват каква би била картината, ако предложението влезе в сила при същото разпределение.
