Дигитализацията създава нов тип зависимости, които трябва да бъдат отчетени при планиране на устойчиви агросистеми
Дигитализацията като изискване, не като избор
Организации като CEMA и DLG, както и водещите производители на трактори и агротехника, насърчават преминаването към т.нар. „дигитално земеделие“. Под това се разбира система, в която дейностите в стопанството се управляват чрез натрупване, обработка и използване на данни – чрез телеметрия, сателитна навигация и автоматизирано управление.
Успоредно с това от земеделците се очаква по-устойчиво производство. Но двете цели не винаги са напълно съвместими. Всяка форма на дигитализация изисква непрекъснато подаване на електроенергия и технологична инфраструктура. Тези ресурси не са под директен контрол на земеделските производители.
Данните изискват енергия
Според данни на Международната агенция по енергетика (IEA), световният брой на центровете за данни е нараснал с над 50% за периода 2015–2023 г., като делът им в глобалното потребление на електроенергия достига 2.4% през 2023 г. Очаква се тази стойност да продължи да расте, особено с навлизането на изкуствен интелект и интензивна обработка на данни.
По оценки на Европейската комисия, ако не се вземат мерки, ИКТ секторът (включително центрове за данни и телекомуникации) може да достигне 8% от общото енергийно потребление в ЕС до 2030 г.
Съвременната агротехника използва облачни системи, телеметрия, GPS и сензори. Това включва постоянен обмен на информация със сървъри и обработка чрез специализиран софтуер. В информационните материали обикновено се акцентира върху ефективността и лекотата на работа, но рядко се коментира какви ресурси изисква поддръжката на тези системи.
През юли 2024 г. Централната статистическа служба на Ирландия отчита, че центровете за данни потребяват 21% от цялата електроенергия в страната – при 5% през 2015 г. Селските домакинства потребяват около 10%. Това е индикатор за нарастващата енергийна тежест на информационните технологии, включително в агросектора.
Съвременната агротехника използва облачни системи, телеметрия, GPS и сензори. Това включва постоянен обмен на информация със сървъри и обработка чрез специализиран софтуер. В информационните материали обикновено се акцентира върху ефективността и лекотата на работа, но рядко се коментира какви ресурси изисква поддръжката на тези системи.
Електронните системи в трактора
Дори когато не са напълно автономни, съвременните трактори използват множество електронни системи. Според изчисления на Масачузетския технологичен институт (MIT), електрониката на автономен автомобил консумира около 850 вата – приблизително колкото стандартен тостер. При модерна земеделска техника с навигация, ISOBUS, сензори и дисплеи, натоварването може да бъде в сходни граници. Точни данни обаче рядко се публикуват от производителите.
При налична и стабилна електроснабдителна мрежа това не представлява проблем. Но в условия на нарастващо търсене на електроенергия и ограничен капацитет, тази зависимост следва да се вземе предвид.
Промяна в характера на зависимостта
Земеделието винаги е зависело от външни енергийни източници – в миналото от гориво, днес все повече от ток и данни. Разликата е в това, че горивото може да се складира и достави. Енергийната и цифрова инфраструктура обаче не се контролира от земеделския производител.
При прекъсване на електрозахранването или интернет връзката част от функциите на съвременната техника стават недостъпни. Това пряко засяга ефективността на управление и оперативната сигурност на стопанството.
Енергийни ограничения и дигитализация
Agriculture 4.0 залага на данните като основа за вземане на решения. Но всеки обмен и съхранение на информация изисква енергия. Според наблюдения от различни страни, нарастването на потреблението от страна на дигиталната инфраструктура изпреварва темпа на развитие на възобновяемите източници.
Към момента липсват конкретни оценки какво ще бъде енергийното натоварване на напълно дигитализирано земеделие. Но е ясно, че секторът ще бъде част от по-широка конкуренция за ограничени ресурси.
Когато продоволствената сигурност зависи от електрическата
Дигитализацията носи реални ползи, особено в планирането и проследяването на агротехническите дейности. Но едновременно с това въвежда нови зависимости – от непрекъснато електрозахранване, стабилна интернет връзка и отдалечени сървъри. Тези фактори не са под пряк контрол на фермера, а влияят пряко върху производството.
В енергийна среда с нарастващо натоварване и ограничен капацитет, свързаното земеделие създава нов тип уязвимости. Ако производствените процеси се окажат блокирани заради недостъпна цифрова услуга или прекъсване на електроподаването, устойчивостта на стопанството се поставя под въпрос.
Затова оценката за степента на дигитализация не трябва да се прави само на база на предлаганите технологични възможности, а и според контекста – какви ресурси са налични, какви са рисковете при прекъсване и дали стопанството може да функционира в офлайн режим, ако се наложи.
