И двете влияят върху доходността на стопанството – но се управляват по съвсем различен начин.
Рискът се измерва. Несигурността – не.
Рискът и несигурността оказват съществено влияние върху рентабилността на всяко земеделско или животновъдно стопанство. Но рискът не е същото като несигурност – и разбирането на разликата между двете може да помогне на фермерите да вземат по-добри финансови решения.
Повечето производители се справят добре с управлението на риска. Но несигурността е почти невъзможна за управление.
Рискът подлежи на измерване – той е свързан с известна вероятност дадено събитие да се случи. Несигурността обаче не може да бъде измерена, защото не знаем какво ще се случи и нямаме предварителни данни за вероятността. Затова – ако може да се измери, значи може да се управлява. Ако не може – не може.
Управление на измеримото
Застрахователните компании например измерват риска от определено събитие на база минали случаи – и определят застрахователните премии спрямо този риск. Цените на опции върху стоки и акции също се изчисляват с включен риск, свързан с волатилността на пазара.
Фермерите имат различни инструменти за управление на риска: застраховки, хеджиране, продажби с фиксирана цена, опции. Всички те работят, когато рискът е изчислим.
Несигурността обаче не се управлява с договор или формула. Тя е навсякъде. Политически кризи, глобални събития, климатични катастрофи – те създават несигурност, която е извън контрола на земеделските производители.
Може ли изобщо да се управлява несигурност?
Краткият отговор е „не“. Но можем да вземем решения, които ни поставят в по-добра позиция, когато несигурността настъпи.
Първо: поддържане на силен работен капитал. Това позволява на стопанството да продължи да работи дори при неочаквани загуби в дадена година. Така се запазва възможността за обслужване на кредити и покриване на разходите на домакинството, без да се търси нов заем или принудителна продажба на активи.
За устойчива ликвидна позиция:
- Работният капитал трябва да покрива поне 30% от годишния брутен приход или
- 40% от годишните оперативни разходи
Второ: минимизиране на дълговото натоварване. Ако дори в стабилни условия новите вноски по заемите изглеждат като натиск върху паричния поток, какво би станало при глобална криза – скок в цените на горивата, срив в логистиката или спад на търсенето?
При вземане на решения за инвестиции с кредитно финансиране, добре е да се симулира покачване на разходите с 5 или 10% или спад в приходите – за да се оцени дали задълженията ще останат поносими дори при негативен сценарий.
Стойността на себестойността
Друг важен елемент е ясното познаване на себестойността – с включени семейни разходи и целева печалба. Това позволява продукцията да се продава с печалба, когато пазарът го позволява, и да не се пропускат изгодни сделки от липса на яснота.
Положителният паричен поток е основа на устойчивостта. А доброто планиране на продажбите – в зърнопроизводството и животновъдството – подпомага точно това: да запазиш оборотните си средства и да посрещнеш несигурността с буфер.
Планиране за непредвидимото
Комуникацията също е част от устойчивостта. Разговорите със семейството, с партньори, кредитори и съветници помагат да има споделено разбиране за нуждата от буфери. Добрата ликвидна позиция често значи отлагане на желания – но гарантира способност за реакция при събития, които не можеш да предвидиш.
Да управляваш риска и несигурността не е едно и също. За риска има продукти – фючърси, застраховки, опции. За несигурността няма.
Но здравото финансово управление смекчава удара от неизвестното. И това е, с което реално разполагаме.
Оригиналният материал е част от обучителната програма на North Dakota Farm Management Education Program – програма за дългосрочно обучение по икономика и управление на земеделски стопанства.
