Потвърдени огнища, липса на публична картина
От май насам в Южна България се разпространява шарка по дребните преживни животни – силно заразна болест с висока смъртност. Потвърдени са огнища в Пловдивска област и други райони, но към момента няма официално публикувани данни за техния брой. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не поддържа актуална информация на сайта си, а ветеринарната общност съобщава, че не разполага с официални указания за националната стратегия. Обслужващи лекари нямат достъп до фермите, с които имат договори, дори за елементарен контрол.
Случаят с маришките породи
През август в стопанствата на Аграрния университет в Пловдив е потвърдено огнище на шарка. Засегнато е стадо от редките породи бяла маришка и вакла маришка овца, отглеждани с научна и селекционна цел повече от 25 години. Болестта се разпространява бързо – за 48 часа от 60 животни, 40 се разболяват и умират, а останалите са евтаназирани. Пространството около фермата е буферна зона, опасана от овощни градини, но това не спира вируса. На 2 км от нея се намира инсинератор за болестотворни отпадъци. Заразата не се е разпространила през контактни ферми. Причините все още не са изяснени.
По данни на проф. Дойчо Димов от сдружението за маришките породи, резултатът е необратима загуба на генофонд. Университетът е готов да възстанови популацията чрез закупуване от частни фермери, но само при координирана държавна реакция.
Ветеринарна експертиза: ваксинацията е наложителна
Според доц. Атанас Вучков, ветеринарен лекар към Аграрния университет, при този тип вирус единствено ваксинацията би имала ефект. Аргументът: вирусът на шарката не мутира, изключително устойчив е в околната среда и се разпространява с бързина, която прави локалните мерки неефективни. Кръговата ваксинация има смисъл само при първото огнище. След разпространение извън контролирания периметър, ефективно решение може да бъде само масова превантивна ваксинация. По думите му, ако това не се случи, „до една година овцевъдството в страната може да бъде унищожено“.
Позиция на сектора: забраната за износ е икономически риск
От своя страна, група от 22 юридически лица – фермери и преработватели на овче и козе мляко – изпращат открито писмо до премиера и министъра на земеделието с призив да не се допуска масова ваксинация. Причината: по европейски регламент, при ваксинация се въвежда автоматична петгодишна забрана за износ на живи животни, сурово мляко и непреработени продукти.
Според подписалите, 69% от сектора е експортно ориентиран. Ако износът бъде блокиран, вътрешният пазар ще се насити, изкупните цени ще паднат, а фермерите и мандрите ще бъдат поставени под икономически риск. Посочва се, че повечето огнища са в малки стопанства с ниска биосигурност, а най-големите загуби ще понесат сертифицираните производители.
Европейски решения при аналогични случаи
Двете най-често посочвани референтни страни са Гърция и Франция. Гърция е отказала ваксинация, дори при по-висока заболеваемост, за да запази износа на сирене „Фета“ на стойност над 1 милиард евро. Вместо това, мерките са били: евтаназия, ограничаване на движенията, ежедневен контрол.
Франция обаче взема друго решение – въвежда масова ваксинация като превантивна мярка за опазване на националното животновъдство. Показателно е, че и двете решения са били взети с ясно обоснована държавна стратегия, предварително обявена на сектора и координирана с Европейската комисия.
Липса на институционална комуникация
Към момента БАБХ не е публикувала на сайта си актуални данни за броя на огнищата, нито информация за текущите мерки. Единствената проведена публична дискусия – кръгла маса – е организирана от браншова организация, а не от агенцията. Професионалната общност няма достъп до обобщени доклади, не получава актуализирани протоколи, а фермерите нямат представа какви са критериите за достъп, мерки и евентуални обезщетения. Не се знае вече и колко и къде са огнищата, нито какви мерки се вземат, освен 2 съобщения за спрени нелегални превози на животни.
Редакцията на zemedeleca.bg е изпратила официално запитване до БАБХ с конкретни въпроси относно епизоотичната обстановка, европейските регулации и възможността за ваксинация. Към момента няма отговор.
Между биосигурността и пазарната устойчивост
Ситуацията поставя сектора в реална дилема. От една страна – разпространяваща се болест с висока смъртност, поставяща под риск генофонд и репродуктивни стада. От друга – икономическа заплаха от загуба на пазари и срив на изкупните цени. И двете решения имат тежки последици, но липсата на ясно и публично заявена стратегия е най-рисковата опция.
Когато болестта се разпространява, а институциите мълчат, последствията не са само ветеринарни. Те са структурни – не само загуба на генофонд и пазари, но и на доверие.
