Регенеративният модел излиза от сянката на добрите практики и навлиза в стратегическите документи
Регенеративното земеделие вече има институционално признание на ниво Европейски съюз. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага то да стане част от стратегическите документи на ЕС – включително в Общата селскостопанска политика след 2027 г. и в законодателствата за почвено здраве и възстановяване на природата. За първи път се формулира работна дефиниция и се предлага рамка от индикатори, чрез които този подход да бъде измерван, проследяван и подкрепян.
ЕС отваря разговор за регенеративния модел в бъдещата аграрна политика
Становището на ЕИСК беше прието през юни, но работата по темата продължава през цялото лято. Докладчик по становището е българският представител Стоян Чуканов, който вече е представил темата пред три дирекции на Европейската комисия. На 1 септември предстои изслушване и в Европейския парламент, където Чуканов ще разполага с осем минути за експозе и осем минути за отговори. Очаква се секцията „Земеделие, околна среда и селски райони“ в ЕИСК да бъде оглавена от него.
Практика, която съществува, но не е рамкирана
„Регенеративното земеделие не е експеримент или нишова алтернатива. То вече се прилага, но без обща дефиниция, без споделени индикатори и без интегрирана подкрепа“, коментира Чуканов. Според него, липсва не толкова нормативна рамка, колкото съгласуваност между практики, финансиране и признание.
Методи като минимална обработка на почвата, покривни култури, ротационна паша, агролесовъдство и органично торене се използват от все повече стопанства в ЕС – включително в България. ЕИСК не въвежда нов режим, а предлага работна дефиниция: регенеративното земеделие е адаптивен, научно обоснован подход, който подобрява състоянието на почвите, водния цикъл и биологичното разнообразие, с ефект върху устойчивостта на добивите и социално-икономическите показатели.
Индикатори и интегрирано проследяване
Комитетът предлага система от ключови показатели за ефективност (КПЕ), включително органичен въглерод в почвата, почвено покритие, растително разнообразие, водозадържаща способност и фотосинтетична активност. Данните могат да се събират чрез дистанционно наблюдение и вече съществуващи системи за мониторинг. Според Чуканов, именно това позволява съпоставимост между региони, без да се създава нова административна тежест.
ЕИСК предлага споделена база данни, в която да се интегрират инструменти на ОСП, частно финансиране, консултантски услуги и корпоративна отчетност за устойчивост. Така регенеративните практики няма да останат изолирани в програми, а ще се мислят в обвързана екосистема от мерки.
Рисковете на прехода и нуждата от целенасочена подкрепа
Становището включва и анализ на предизвикателствата. Смяната на системата често е скъпа и сложна, особено в краткосрочен план. Сметната палата на ЕС препоръчва целеви инструменти за преход – инвестиционни субсидии, преференциални кредити, застрахователни механизми, адаптирани към конкретни агроекологични условия. Внимание се обръща на малките стопанства, младите фермери и стопанствата, разположени върху по-слаби почви.
„Не може да се очаква системна промяна без системна подкрепа. Не само финансова – но и консултантска, правна, пазарна. В противен случай съществува риск добрите практики да останат маргинални“, подчертава Чуканов.
Пазарна реализация и следващи стъпки
Регенеративното земеделие ще се развива устойчиво само ако продукцията му има пазар. В документа се препоръчва ясно етикетиране, обществени поръчки с екологичен фокус, ангажимент на хранителната индустрия към продуктите, генерирани по регенеративен модел, както и насърчаване на дългосрочни договори. Според Чуканов, без такива мерки фермерите рискуват да останат без възвращаемост, независимо от агрономическите резултати.
Темата ще бъде представена в Европейския парламент в началото на септември. ЕИСК настоява регенеративният подход да не бъде разглеждан като нов режим, а като част от по-широк процес на съгласуване между политики, механизми за подкрепа и реални практики. Засега няма официална позиция от страна на Европейската комисия, но диалогът по темата е отворен.
