Есенната сеитба за реколта 2026 започва в някои региони, а скоро ще стане приоритетна дейност за повечето земеделски производители. След старта на сеитбата на рапица, вниманието се насочва към пшеницата. Тук няма място за грешки — решенията, взети на етапа на сеитба, не могат да се коригират впоследствие.
Факторите, които са извън контрола на агронома – най-вече климатичните – все по-често поставят на изпитание стандартните технологии. Именно затова е критично важно да се фокусираме върху това, което реално можем да управляваме: избора на предшественик, предсеитбената подготовка на почвата, подбора на семена и предсеитбената им обработка.
Предсеитбена подготовка и състояние на почвата
Обработката на почвата трябва да създаде рохкав, изравнен и влажен слой на дълбочината на сеитба. Това е базова предпоставка за навременни и равномерни пониквания, добро вкореняване и успешна перезимовка. Особено важно е да се създаде подходяща структура на почвата, която подпомага развитието на кореновата система.
Потенциалът започва със семето – но не свършва с обеззаразителя
Съвременните сортове и хибриди залагат висок потенциал, но реализацията му зависи от стартовите условия. Задължителната фунгицидна и инсектицидна защита чрез обеззаразители е стандарт, но тя е пасивна защита. Тя не стимулира растеж, не активира физиологията на семето, не подобрява кореновата архитектура. В някои случаи дори има лек ретардантен ефект.
Затова все по-често се включват предсеитбени биостимулатори. Те не заместват защитата, а я допълват чрез физиологично активиране. Според Регламент (ЕС) 2019/1009, биостимулаторите не са торове или пестициди, а продукти, които активират природни процеси в растението за подобряване на усвояването на хранителни вещества, устойчивостта към абиотичен стрес и качеството на добива.
Как действат стимулаторите при третиране на семена
Основната функция на биостимулаторите е да повишат физиологичната активност на растението още от момента на покълване. Те повишават енергията на покълване, подобряват полевата поникваемост, ускоряват старта на вегетацията и подпомагат развитието на по-добра коренова система. Особено важен е ефектът върху страничните коренчета, които отговарят за усвояването на вода и хранителни вещества. Растенията, третирани с биостимулатори, показват по-добра устойчивост на суша, температурни колебания и засоляване на почвата. Това е от решаващо значение при късна сеитба или наличие на стресови условия още в началото на развитието.
Специфични пептидни молекули, например LRPP (Lateral Root Promoting Peptide), дават целеви сигнал за развитие именно на страничната коренова система. Това разширява обема на активно работещите корени, увеличава усвояването на влага и хранителни вещества и подобрява адаптацията към почвено-климатичен стрес. По-силният корен е в състояние да компенсира и част от агрономическите закъснения — например при компрометирана сеитбена дълбочина или неравномерна влага в сеитбения хоризонт.
Физиологията на стимулацията – какво казва науката
Биостимулаторите се делят на няколко основни групи според състава и механизма на действие. Хуматите действат основно върху почвата – свързват се с хранителни елементи, правейки ги по-достъпни. Микроорганизмите влизат в симбиоза с корените – „аз на теб, ти на мен“. Екстрактите от водорасли и хормоналните регулатори, подобно на аминокиселините и пептидите, работят вътре в клетката.
Аминокиселините осигуряват на растението готов „строителен материал“ за синтез на собствени белтъци и ензими. Пептидите действат като сигнални молекули – „включват“ вътрешни физиологични програми, например стимулират деленето на клетки в кореновия връх или развитието на странични корени. При третиране на семена, биостимулаторите активират синтеза на ензими като алфа-амилаза – ключов ензим, който превръща скорбялата в семето в захар. Така се осигурява бърз енергиен старт и по-рано излизане на растенията от рисковата фаза. Емпирично се наблюдава, че растенията, третирани с биостимулатор, поникват до 5–7 дни по-рано при стресови условия, в сравнение с контролата.
Развита коренова система – основа за стабилна вегетация и по-висок добив
Добре развита коренова система гарантира не само по-добро закрепване на растението и устойчивост на измръзване и изтласкване, но и по-ефективно усвояване на фосфор и калий. Именно тези елементи участват в синтеза на захари и закаляване на тъканите преди зимата. Захарите намаляват точката на замръзване в клетките и повишават устойчивостта на измръзване. При по-добре усвоен фосфор, растенията не само залагат повече продуктивни братя, но и образуват по-едри класове с по-висока наливност.
Кореновата система определя и ефективността на азотното торене (NUE). По-дълбоките и разклонени корени усвояват по-голяма част от внесения азот, намаляват загубите от изпарение и отмиване и осигуряват по-добра физиологична реакция в критичните фази. Това прави самото торене по-рентабилно. Обратното – дори при високи торови норми, слабо развитите корени не могат да усвоят наличното. Следователно повече тор не означава повече добив, ако липсва капацитет за усвояване.
Опитни данни и икономически ефект
В демонстрационни опити, проведени в Украйна в стопанства в Полтавска и Киевска област, се наблюдават ясни различия. В обработена с биостимулатор пшеница добивът е достигнал 6,8 т/ха, срещу 6,0 т/ха в контролата. Класът на зърното също е по-висок: III клас срещу фуражен. При пазарна цена от 188 евро за тон, допълнителният приход е 150 евро/ха. Разходите за приложение на биостимулатор възлизат на около 2,5 евро/ха. Печалбата е над 60 пъти спрямо направения разход. Подобни резултати се отчитат и в други култури – царевица, слънчоглед, картофи, соя – но зимната пшеница остава най-показателна заради значението на ранната вегетация и презимуването.
Разликата не е само в количеството добив. Качеството на класа – брой зърна, наливане, класност – зависи от физиологичните процеси, които започват още през есента. Още тогава, при навременна сеитба и добро вкореняване, растенията започват братене. Именно броят и жизнеспособността на тези есенни братя определят колко продуктивни класа ще има напролет. В същото време, кореновата система усвоява фосфор и калий, които участват в натрупването на захари – ключови за закаляването. Натрупаните резерви повишават зимоустойчивостта и дават енергия за ранно възстановяване през пролетта. Растенията, които тръгват напред още през есента, залагат по-силен възел на братене, по-добре оформени класи и съответно – зърно с по-висока маса и по-добър клас. В този смисъл, потенциалът за добив и качество се решава много преди наливането на зърното – още в първите седмици след сеитбата. Всъщност, основата на класовете – като брой, продуктивност и потенциал за наливане – се залага още през есента. Именно тогава, при добро вкореняване и навременно братене, растенията формират повече братя, които пролетта могат да дадат продуктивни класи. При добре развита коренова система се натрупват фосфор и калий, участващи в синтеза на захари – ключов фактор за закаляване и зимоустойчивост. Всичко това определя не само оцеляването, но и силата, с която растенията тръгват напролет. А когато тръгнат с предимство – класовете се залагат по-мощни, наливането е по-пълноценно, а качеството на зърното по-високо. Растенията с по-добра коренова система влизат в пролетта с по-активна вегетация, по-добро братене и по-голям потенциал за наливане. По-високата класа на зърното е резултат от по-доброто физиологично състояние на растенията, формирано още през есенната вегетация – чрез активно братене, силна коренова система и натрупване на резервни вещества.
Практически съображения
Съвременните биостимулатори са съвместими с повечето фунгицидни и инсектицидни продукти за обеззаразяване на семена. Те се прилагат в същата работна течност, без да е необходимо отделно третиране. Единственото условие е правилно смесване, спазване на последователността при добавяне на компонентите и осигуряване на равномерна суспензия. Това улеснява внедряването на технологията и я прави приложима както в големи, така и в средни и малки стопанства.
Биостимулаторите не добавят нова операция в технологията. Те не изискват скъпа техника, нито сложна логистика. Прагът за прилагане е нисък, а ефектът – висок, особено в години с ограничена влага или нестабилни условия на поникване.
Защо все още има колебание в използването
Въпреки доказаната ефективност, недоверието към биостимулаторите в Източна Европа често идва от липса на знания, несистемен пазар и лоши препоръки. Част от продуктите са с неясен състав или прекалено общи обещания, без агрономическа основа. Именно затова е важно да се познават различните типове и да се прави избор на база механизъм на действие и доказани ефекти.
Използването на биостимулатори не отменя торенето, не замества защитата и не гарантира рекорди. Но дава на растението по-голяма устойчивост, по-силен старт и по-добра реакция при неблагоприятни условия – което в реалните аграрни условия често прави разликата между оптимален резултат и компромисен добив.
