Предложенията на Европейската комисия за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034 вече предизвикват вниманието на експертите и на земеделската общност. Очакванията бяха за свиване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП), но актуалният анализ на проф. Алан Матюс, професор емеритус по европейска аграрна политика в Trinity College Dublin, очертава по-нюансирана картина: номинално средствата за ОСП се запазват на равнището от настоящия програмен период.
Данните в числа
През МФР 2021–2027 общият бюджет на ЕС възлиза на 1,223 трилиона евро, което представлява 1,01% от БНД на Съюза. В рамките на споделеното управление средствата са 745 млрд. евро, от които 388 млрд. евро за ОСП и 357 млрд. евро за останалите фондове със споделено управление.
В новото предложение за МФР 2028–2034 общият бюджет нараства до 1,985 трилиона евро или 1,26% от БНД. За ОСП са предвидени 390 млрд. евро, което в номинално изражение е дори леко увеличение спрямо сегашните нива. Общият обем на средствата в споделено управление е 749 млрд. евро. Важен нов елемент е включването на 168 млрд. евро за погасяване на задълженията по инструмента Next Generation EU (NGEU), който добавя специфична тежест върху бъдещите бюджети.
Какво означава това за земеделието
Запазването на номиналния размер на средствата за ОСП може да бъде тълкувано двояко. От една страна, земеделието запазва своята финансова тежест в европейския бюджет въпреки конкуренцията на нови приоритети – от климатични политики и зеления преход до сигурността и отбраната. От друга страна, инфлацията и увеличените производствени разходи ще намалят покупателната стойност на тези средства. С други думи, „същият“ бюджет няма да означава същата подкрепа.
Въпросът за ефективността
Както подчертава проф. Матюс, решаващо няма да бъде абсолютният размер на бюджета, а начинът на разходване на средствата. В центъра на дебата стои въпросът дали ОСП ще продължи да бъде политика, фокусирана върху директни плащания и поддържане на доходите, или ще се трансформира в инструмент за повишаване на конкурентоспособността, устойчиво управление на ресурсите, адаптация към климатичните рискове и по-ефективни механизми за управление на пазарните и производствените кризи.
На пръв поглед стабилните числа прикриват сериозен стратегически въпрос: дали ОСП ще остане в рамките на познатия модел или ще се превърне в инструмент за реална трансформация на европейското земеделие. За България това означава, че още сега трябва да се формулира ясна национална позиция – не просто за размера на средствата, а за приоритетите, по които ще се разходват.
