На пазара има множество комплексни торове с различно процентно съдържание на активни вещества. Когато се избират такива торове според нуждите на стопанството, трябва да се вземе предвид цял набор от фактори — включително формата, под която се съдържа хранителният елемент в тора, както и други особености.
Ето какво препоръчват специалистите:
„Към всяка партида минерален тор (вносен или местно производство) – било то прост, сложен или сложно-смесен – се прилага сертификат за качество. В него са посочени физико-механичните характеристики на самия тор (гранулометричен състав, насипна плътност и др.), съдържанието на хранителни елементи, преизчислено към стандартните форми за тълкуване, както и съдържанието на водоразтворими фракции – най-вече фосфор. Фосфорът се отчита под формата на водоразтворими ортофосфати, цитрат-разтворими форми (като дикалциев фосфат например) и остатъчни фосфоритни/апатитни скали, разтворими само в силни минерални киселини“, се посочва в публикацията.
Отбелязва се, че последните две форми не са достъпни за растенията веднага след внасяне, но с активното развитие на растението, формирането на коренова система и микоризни симбиози в зоната на натрупване на тора, се отделят коренови ексудати, които „разтварят“ трудноразтворимия фосфор и го превръщат в по-достъпни форми. Същата функция изпълняват и естествената микробиота на почвата, влагата и времето – всичко заедно. Тоест, неразтворимите във вода форми на фосфор осигуряват своеобразен продължителен ефект на подхранване.
„Не може априори 100% от фосфора в тора да бъде във водоразтворима форма, тъй като най-малкото процесът на гранулиране, добавянето на специални пълнители (на основата на гипс, т.е. калциев сулфат) и остатъчната фосфорна руда обуславят определен процент ‘неводоразтворими’ форми. Дори най-скъпите и ефективни фосфорсъдържащи комплексни торове на пазара имат съотношение на фосфорните форми в гранулата 75/25%, 80/20% и т.н. Това е манипулация, когато в рекламни брошури на НР/НПК+Ме торове се посочва, че фосфорът е 100% водоразтворим. Дори в литературата може да се срещне твърдението, че амофос или диамофос са 100% водоразтворими фосфорни торове – което също е некоректно. Причината е, че се бърка амофос като гранулиран почвен тор (който между другото съдържа 10–20% диамониев фосфат, както и пълнители, примеси и т.н.) с моноамониев фосфат (MAP) – сол, която наистина е напълно водоразтворима“, подчертават експертите.
Специалистите подчертават, че не може да се твърди с абсолютна сигурност, че например тор NPK 8-24-24+Me с 80% водоразтворим фосфор от общите 24% ще бъде априори по-ефективен на полето от същата марка, но с 70% водоразтворим фосфор от друг производител.
Други ключови фактори, които влияят върху ефективността на тора
Експертите допълват, че върху ефективността на тора влияят и други фактори:
– фракционната еднородност на гранулите – тя осигурява равномерно разпределение на тора в полето и еднородно поникване;
– съдържанието на други вещества – азот, калий, мезо- и микроелементи, органични съединения и биостимулатори;
– процент на вредни примеси,
– здравината на гранулите,
– ниска склонност към образуване на прах.
Наличието на висок процент калций (според декларираното съдържание от производителя) в тор, който съдържа и фосфати и сяра, ще доведе до понижена достъпност на последните, защото фосфорът и сярата със сигурност ще се намират в гранулата под формата на гипс, калциев хидросулфат, дикалциев фосфат или други неводоразтворими форми.
Извод: полето е единственият обективен тест
„Единственият обективен начин да разберете кой тор е по-добър, е собственото ви опитно поле. Трябва да помним, че поне 10% от площите в стопанството трябва да бъдат отделени за експерименти и полеви проучвания, които да служат като аргумент за корекции в технологията в бъдеще“, обобщават експертите.
