Животинските продукти изпреварват зърното в агроизноса към ЕС: какво показват данните на НСИ

Износът към ЕС спада, вносът расте

По данни на НСИ за януари–юни 2025 г., търговският баланс на България с ЕС е отрицателен и рязко влошен в сравнение със същия период на 2024 г. Износът на български стоки към Европейския съюз е 26,59 млрд. лв., което е спад от 3,5% спрямо предходната година. В същото време вносът от ЕС нараства с 2,9% и достига 29,25 млрд. лв.. Така търговското салдо с ЕС е –2,66 млрд. лв., докато година по-рано е било –852 млн. лв.

Агроекспорт: ръст при храни и животни

По данни на НСИ за първото полугодие на 2025 г., износът на животинска продукция и живи животни към ЕС надвишава стойностно зърнения експорт, което е важна промяна в структурата на агроизноса. Според разбивката, износът на животински продукти достига приблизително 1,55 млрд. лв., докато зърнените култури формират около 1,22 млрд. лв. от износа към ЕС. Това показва нарастваща роля на животновъдството в търговията с ЕС и вероятен спад в зърнения износ заради по-слаба реколта или пазарни ограничения.

На фона на общия спад в износа към ЕС, секторът „Храни и живи животни“ отбелязва положителна динамика. Износът към ЕС за първото полугодие на 2025 г. е 2,77 млрд. лв., което е ръст от 19,3% спрямо същия период на 2024 г. Общият износ в този сектор е 4,96 млрд. лв. (+11,6%).

Вносът на храни и живи животни от ЕС също расте – 3,43 млрд. лв. за полугодието, което е увеличение от 12,2%. Въпреки ръста на износа, търговското салдо за този сектор остава отрицателно: –657 млн. лв.

Какво показват данните за зърното

Зърнените култури не са обособени като отделна категория в данните на НСИ, но попадат в обхвата на „Храни и живи животни“, както и частично в „Необработени суровини, негодни за консумация“.

В последната категория също се отчита ръст: износ към ЕС от 1,52 млрд. лв. (+16%), общо 2,87 млрд. лв. (+16,8%). Това предполага, че при зърното няма срив, но има свиване на обемите или стойностно изоставане в контекста на повишените логистични и енергийни разходи.

Структурен проблем: повече суровини, по-малко добавена стойност

Най-големият търговски дефицит е именно в сектори с висока стойност – „Машини и оборудване“ (–4,47 млрд. лв.) и „Химични продукти“ (–2,12 млрд. лв.). Дори при износа на селскостопанска продукция България продължава да изнася предимно суровини и да внася готови храни. Това обяснява защо, въпреки ръста в агроизноса, търговското салдо продължава да е негативно.

Какво следва от тези данни

Данните на НСИ за януари–юни 2025 г. показват, че българските храни, включително зърнените култури, продължават да се търсят на европейските пазари, но конкурентният натиск отвън също расте. Докато износът на храни и живи животни към ЕС расте с 19,3%, вносът също нараства с 12,2%, а търговското салдо остава отрицателно. Това подчертава необходимостта от повече производство с добавена стойност и по-добра позиция във вътрешния пазар, където българските производители вече не се конкурират само навън, а и у дома.