Остатъчните вещества от пестициди присъстват в почти всяко конвенционално обработвано поле с пшеница, включително в някои биологични. Част от използваните активни вещества са забранени в ЕС от десетилетия. Данните са от международния проект SoildiverAgro, координиран от Университета във Виго (Испания), с участието на изследователски екипи от цяла Европа.
Употребата на пестициди в глобален мащаб
В световен мащаб потреблението на пестициди в селското стопанство е нараснало от 2,8 млн. тона през 2010 г. до 3,5 млн. тона през 2022 г. – увеличение с 25% само за 12 години.
В Европейския съюз употребата на пестициди представлява около 13% от глобалното потребление. Макар и значително по-ниска от световната средна стойност, тя също е нараснала – от 402 229 тона през 2010 г. до 449 038 тона през 2022 г., или с 12%. Това по-умерено увеличение се дължи на по-строгите регулации в ЕС. Към 2023 г. в ЕС са разрешени 444 активни вещества, докато 954 са забранени или неразрешени, а 43 се намират в процес на оценка.
Екологични и здравни рискове
Макар че пестицидите имат безспорен принос за увеличаване на добивите, неправилната им употреба носи сериозни екологични и здравни рискове. По-малко от 15% от приложените пестициди достигат целевите организми. Останалите попадат в почвата, водата и въздуха, създавайки рискове като:
- отравяне на нецелеви организми,
- загуба на биоразнообразие,
- развитие на устойчивост при вредителите.
Остатъчни вещества от пестициди могат да навлязат и в хранителната верига чрез културите и водата, като повишават риска от невродегенеративни, сърдечносъдови, ендокринни, дихателни, бъбречни и репродуктивни заболявания, включително онкологични.
Данни от европейски полета с пшеница
Пшеницата е една от основните култури в световното земеделие. Проектът SoildiverAgro, ръководен от проф. Давид Фернандес Калвиньо (Университет Виго), анализира наличието на 614 активни вещества в проби от 188 полета с пшеница в различни почвено-климатични зони на Европа.
Остатъчни вещества от поне един пестицид са открити в 99% от конвенционално обработваните полета. Общо са установени 73 различни активни вещества. Най-често срещани са инсектицидът фенбутатин оксид и AMPA (метаболит на глифозат), открити в 44% от пробите, както и глифозат и фунгицидът епоксиконазол – в 39%.
Други често срещани активни вещества са: боскалид, тебуконазол, биксафен, дифлуфеникан и метаболити на DDT, присъстващи в над 20% от пробите.
Най-високи концентрации и разнообразие от остатъчни вещества са открити в континенталната зона (Германия) – средно 0,46 мг/кг и 13,5 активни вещества на поле. Следва атлантическата зона (Дания и Белгия). Най-ниски нива са отчетени в Панонския регион (Унгария и Сърбия) – средно 0,02 мг/кг.
Открития върху биологични полета
Особено тревожен резултат е наличието на остатъчни пестициди и върху биологично сертифицирани полета. Общо са открити 35 различни активни вещества, от които само едно – спиносад – е разрешено в биоземеделието. Това показва както пренос на остатъци между съседни полета, така и дългосрочното задържане на някои вещества в почвата – дори след преминаване от конвенционално към биологично производство.
От установените 35 вещества, 31 са били официално забранени към момента на проучването. Някои от тях – вече повече от 40 години.
Екологична оценка
Извършена е и оценка на екологичния риск. Най-висока опасност създават фунгицидите епоксиконазол, боскалид и дифеноконазол, както и инсектицидите имидаклоприд и клотиянидин. Хербициди като глифозат и неговия метаболит AMPA са широко разпространени, но оцененият им екологичен риск е по-нисък.
Източник: SoildiverAgro, 2025
