Рецесия, изчерпан капитал, нестабилен износ и липсваща биосигурност – това не е само американски анализ, а общата картина на едно изтощено земеделие без хоризонт.
В САЩ, 91% от агроикономистите вече казват, че земеделието е в рецесия. Но това не е само американски въпрос. Много от сигналите, които експертите там описват, отдавна се наблюдават и тук. И ако не бъдат назовани ясно, решенията пак ще се търсят постфактум.
1. Земеделието е в рецесия, но никой не го казва на глас
Когато разходите растат, цените са под критичното ниво, а подкрепата се отлага или фрагментира, реалната икономическа активност в сектора намалява. Фактът, че статистически все още има производство, не означава, че то е устойчиво. Докато земеделците покриват кредити с бъдеща реколта и чакат подпомагане, това е рецесия. Само че никой не я нарича така.
2. Работният капитал е на ръба
Малко ферми могат да си позволят година с нулев резултат. Още по-малко – две. А точно това очаква основните култури през 2026 г., ако тенденцията се запази. В САЩ се говори за загуби до 200 долара на акър – това са почти 150 лв./дка загуба, ако го приложим тук. В България при такава сметка не се свива маржът. Свива се стопанството.
И тук, както там, проблемът не е в сушата или в търговията. Проблемът е, че почти не остана буфер между нормалната година и фалита.
3. Износът вече не е сигурност, а зависимост
Българското земеделие не може да съществува без износ. Но когато достъпът до пазари зависи от геополитика, квоти или логистика, дори добрата реколта не е гаранция за доход. Примерите с блокирани украински коридори или колебанията на турския и китайския пазар вече са ежедневие. Износът не е решение сам по себе си, ако няма предвидима среда.
4. Биосигурността е ахилесовата пета
Нито една икономика в земеделието не издържа при липса на санитарен контрол. Заболяванията не са просто ветеринарен въпрос – те прерастват в ограничения, забрани, срив на пазара и на доверието. В страната има стотици обекти без ограда, без дезинфекция, без регистрирана дейност. Точно те са най-големият риск, а често и най-гласовити „представители“ на сектора.
Земеделието не е изключение от икономическата логика. Ако няма възвращаемост, ако няма управление на риска, ако няма сигурност в пазара и производството – това не е сектор, а спомняне за него.
И тези четири заплахи – рецесия, изчерпан капитал, нестабилен износ и липсваща биосигурност – няма да се решат с един сезон. Но могат да се назоват. За да не се окажем изненадани от нещо, което отдавна е пред очите ни.
