Броят на биологично сертифицираните производители в България в момента надхвърля 6000, като тенденцията на растеж е устойчива от 2021 г. насам. Това стана ясно по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители, провело се във Велико Търново в края на септември. Събитието е организирано с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и е част от кампания за популяризиране на биопродуктите и европейското лого за биосертифициране.
Биофестивалите не са новост у нас. Провеждани са под различна форма в последните години – от инициативи с „отворени врати“ във ферми до градски събития в паркове. Тазгодишното издание цели да приближи сертифицираните продукти до потребителите в регионите.
Какво отличава биопродуктите
Основната разлика между биопродуктите и всички останали е в сертификацията. Продукт, отбелязан като „еко“, „натурален“ или „от планината“, не е задължително биологичен, освен ако не носи европейското лого за биопроизводство. Това лого гарантира, че храната е произведена без пестициди, синтетични торове, ГМО и химически добавки при преработка и опаковане.
През последните години наблюдението е, че потребителите все по-често обръщат внимание на произхода на храната и търсят гаранции за качество и чистота. Биосекторът обхваща не само класическите полски култури, но и аквакултури, животновъдство, лозарство и преработка.
Средства по Стратегическия план и нови мерки
По линия на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони са предвидени 430 млн. евро за развитие на биоземеделието. От тях до момента са използвани около 130 млн. евро, а останалите 300 млн. се разпределят по действащи и нови интервенции. Една от тях е специално насочена към биологичното животновъдство – отрасъл, който е сред най-трудоемките, поради високите изисквания за фураж, условия на отглеждане и контрол.
Интервенцията има бюджет от 85 млн. евро и се прилага като компенсаторна мярка, а не като субсидия – предназначена е да покрие част от загубите, свързани с по-ниски добиви, високи производствени разходи и нуждата от ръчен труд.
Проблемите: маркетинг и достъп до пазари
Един от сериозните проблеми пред сектора остава маркетингът. Участието в изложения в чужбина например се финансира частично – министерството може да покрие щанд и продукти, но не и разходите за път, настаняване и човешки ресурс. Производителите често посочват, че липсва реална подкрепа за достъп до нови пазари и за устойчиво позициониране на български биопродукти в международната търговия.
Макар че вече съществуват възможности за участие в обществени поръчки – 3% от всички, а при училища и детски градини – до 5%, – това не е достатъчно, за да компенсира слабата вътрешна подкрепа за промоция и разпознаваемост на българското био.
Перспективи и смяна на поколенията
Независимо от трудностите, секторът се развива. Сред положителните сигнали е и фактът, че все повече млади хора навлизат в биопроизводството. Това е важно, предвид естественото изтощаване на човешкия ресурс в селските райони.
Биоземеделието продължава да бъде малък, но устойчив сегмент от българското производство – с потенциал, който зависи не само от финансирането, но и от разбирането за добавената стойност на сертифицирания продукт. Въпросът не е просто как да се произведе нещо „без химия“, а как да се изгради среда, в която чистото производство има и икономическа логика – чрез пазари, търсене, доверие и дългосрочна стратегия.
