Всяка есен възниква същият въпрос: на каква дълбочина да се сее пшеницата? И всяка година се появяват нови уверения, че „оптималната“ дълбочина е между 2 и 3 сантиметра. Някои източници дори твърдят, че не е проблем част от семената да останат на повърхността – до 5% се приема за „в границите на нормата“. Аргументът е, че плитката сеитба води до по-добро братене и по-висока продуктивност. Само че това работи не навсякъде – и не винаги.
С коментар по темата излиза д-р Сергей Авраменко – доктор на селскостопанските науки и консултант в украинския аграрен сектор. Макар и непознат за българските производители, Авраменко има дългогодишна експертиза в зърнопроизводството и почвената агрономия, и в последните години работи активно по темата за адаптивните технологии в условия на засушаване. В анализа си той подчертава: „технологичните препоръки не могат да се прилагат механично – те работят само в конкретна среда, при конкретна влажност и структура на почвата“.
По думите му, плитката сеитба – на дълбочина 2–3 см – действително е оптимална, когато има достатъчно влага в горния почвен слой. Ако десетте сантиметра от повърхността са добре овлажнени, растенията поникват бързо, братят активно и използват ефективно есенния вегетационен период. Но когато този слой е сух – а това вече не е изключение в редица райони – стандартната схема може да доведе до провал.
„Нека започнем от най-неблагоприятния сценарий – когато горният почвен слой от 0 до 10 сантиметра е напълно изсъхнал. При такива условия, ако се сее плитко, има голям риск: може да паднат провокиращи, но неефективни валежи, които ще овлажнят само повърхността. А под нея остава суха възглавница. Семената ще поникнат, но ще попаднат в среда без перспектива за развитие“, предупреждава той.
При плитка сеитба в условия на изсъхнал горен почвен слой има още един сериозен риск, за който малцина говорят. Семето пониква, започва формиране на коренови влакна, но след това овлажненият повърхностен пласт бързо пресъхва. В резултат, младото растение вече не е в стадий „семе“, а в стадий на поникване – с оформени коренчета. Ако тези коренчета попаднат в суха почва, те загиват. След това загива и самото растение – не защото не е поникнало, а защото няма откъде да вземе влага.
„Затова в такива случаи моят съвет е ясен: не бързайте със сеитбата, когато почвата е суха“, подчертава Сергей Авраменко. По думите му, ранната сеитба при напълно изсъхнал повърхностен слой, особено в условия на високи температури, води до бързо изпаряване на влагата от провокиращи, но слаби валежи. Вместо да подпомогнат развитието, тези валежи подвеждат растението – и изтощават влагозапаса още преди истинския старт на есенната вегетация.
„Ако условията са такива – суха почва и без прогноза за дъжд – не започвайте сеитбата в началото или средата на септември. Дори ако в края на септември почвата остава суха, изчакайте. Започнете сеитбата през октомври, когато има по-голяма вероятност за стабилни валежи и понижение на температурите“, препоръчва той.
Ако се сее през октомври, когато средноденонощната температура е по-ниска, дори и при дълбочина от 2–3 см, малкото количество валежи няма да се изпарява толкова бързо, а рискът от изсъхване на повърхностния слой ще бъде по-малък. И дори ако настъпи изсъхване, растенията ще попаднат в период с по-ниски температури, което ще им даде възможност да дочакат следващите валежи с минимални загуби.
„Някаква част от растенията ще отпадне, но по-голямата част ще се запази и ще дочака следващите дъждове. Затова, когато е сухо, най-важното е да не се прибързва със сеитбата. Можем да изтеглим срока към по-късни дати, но въпреки това да продължим да сеем плитко – на същите 2–3 см.“
„Има обаче още един интересен случай. Горният почвен слой – около 5 см – е пресъхнал, но под него има влага. Каква трябва да е дълбочината на сеитба тогава? Сега ще обясня. Ако имаме сух 5-сантиметров повърхностен слой, а под него – овлажнена почва, тогава сеитбата на 2–3 см няма да е ефективна. Растенията отново ще се окажат „висящи“ в тази въздушна възглавница – все едно сме засяли в напълно суха почва. Но ако влагата е налична на дълбочина от 5 см, дори 4 см, тогава има смисъл да се увеличи дълбочината. И в този случай е по-удачно да се сее на 5 см. На леки почви – може би дори до 6 см, ако можем с увереност да положим семето в овлажнено сеитбено легло“, обяснява специалистът.
Ако под сухия повърхностен слой има влага, растенията поникват бързо, дори когато дълбочината на сеитба е по-голяма от обичайната. В такива условия сеитбата може да се извърши по-рано, а резултатите често са по-добри – със силни растения и по-висок коефициент на братене. Това важи както за ранните, така и за оптималните срокове на сеитба.
„Ако сеитбата се извършва в края на октомври, няма нужда да се сее по-дълбоко – стандартната дълбочина от 2–3 см е напълно достатъчна. След това така или иначе ще завалят дъждове, растението ще се развие нормално. Но ако се сее по-рано – през септември, което за повечето райони в Украйна се счита за ранен срок – тогава има смисъл да се задълбочи сеитбата до 5, понякога 6 см, за да се достигне влажният почвен слой.
Ако обаче влагата се намира на дълбочина от 7–8–9 см или повече, не трябва да се сее чак толкова дълбоко – това вече е критично. Не е правилно да се гони влагата на всяка цена. В такъв случай е по-разумно да се сее на обичайната дълбочина от 2–3 см, дори ако влажният слой е по-надолу“, обяснява Авраменко.
В обобщение той подчертава: правилната дълбочина спрямо влагозапаса в почвата създава условия за равномерно поникване, нормално развитие и стабилен потенциал за добив при зърнените култури.
