България настоява за запазване на двата стълба, по-висок таван, автономна политика и защита на доходите – сушата е донесла загуби за над 100 млн. евро само при царевицата през 2025 г.
Зам.-министър Янчев, да започнем от това какво е ясно със сигурност до момента за новата ОСП.
В началото държа да отбележа, че се намираме наистина в най-ранния етап от преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика и Многогодишната финансова рамка. През септември тази година започнаха същинските преговори по процеса. Европейската комисия обяви своите планове за реформа през лятото, когато част от европейските фермерски организации нарекоха деня „черната сряда на европейското земеделие“. Но това, което е ясно до момента, е че ЕК предлага да има единен фонд. Това означава да няма отделна и обособена ОСП, но да има някакъв гарантиран бюджет за нея.
За България се предлага малко над 6,2 млрд. евро за програмния период 2028–2034 г. С тези средства, които ще представляват гарантиран минимум за земеделието, ще бъдат обезпечени основните плащания към земеделците и осигурена подкрепата за техните доходи.
Отделно, това, което се предлага в документите, публикувани до момента, е че що се отнася до агроекологичните и климатичните интервенции, както и училищните схеми, ще се изисква финансиране от националните бюджети. По този начин следва да се увеличи общият обем на средствата, с които ще разполагат земеделците.
Като основен елемент за подпомагане на доходите на земеделските производители се запазва плащането, което гарантира именно това. Сега ЕК го нарича дегресивно плащане в предложението. Но в годините назад вече е имало подобни мерки. В България и в момента имаме таван на субсидиите. Голямата разлика със сегашното предложение на Комисията е, че в момента се приспадат разходите за заплати и осигуровки на заетите със земеделска дейност служители на юридическите лица или работниците във фермите.
До 2022 г. схемата за плащане на площ също имаше предвиден таван, и то двустепенен – до 150 000 евро и до 300 000 евро, като между двете суми имаше отново намаление на плащането с 5%. Така че това не е нещо ново като концепция. Но сега намаляването на общата сума на подпомагането е много по-рязко. Всички държави членки на предходния Съвет по земеделие в Брюксел коментираха, че предложените от Комисията минимални общи бюджети са намалени с между 10 и 20%. И големият спор, който в момента имат държавите с Комисията, е свързан с начина, по който са стигнали до тези суми в предложението.
Тоест, парите в сравнение със сегашния програмен период са намалени…
В предложението на ЕК това прозира.
От тук нататък какво предстои като процедура и каква е възможността България да промени нещо?
Министерството на земеделието и храните е изготвило и предложило Рамкова позиция, в която отстояваме независимостта на Общата селскостопанска политика. Държим да се запазят двата стълба на подпомагане с цел запазване на конкурентоспособността на нашите фермери и стабилните доходи, на които те разчитат в момента. Виждаме, че с тези климатични катаклизми не можем да ги оставим без подпомагане – те няма да оцелеят. Затова ние като държава членка искаме автономна и силна ОСП с достатъчен бюджет, който да ни гарантира продоволствената сигурност. Това е най-общо казано онова, което ще отстоява България.
Следва да се има предвид, че това е позицията, зад която застанаха всички държави членки и министри на земеделието. Имаме и подкрепата на сектора. Надявам се това да е достатъчно, за да наклони везните в Европейската комисия и да можем наистина да постигнем успех в края на преговорите за реформата на ОСП.
А освен пари, като политики какво искаме?
Искаме да се запази досегашният модел на самостоятелна политика и политиките и интервенциите да се определят на ниво държава. Вливането на земеделието в един общ фонд, както е предложено от ЕК, ще усложни нещата и ще постави определянето на бъдещето на земеделието в зависимост от национални приоритети, които се формират извън експертизата на Министерството на земеделието.
Как ще се стигне до формирането на окончателната политика за ОСП на ниво ЕС?
В момента, в рамките на работни групи, организирани от ЕК, се разглеждат предложенията по двата регламента. Почти всяка седмица има заседания на службите на Комисията заедно с експерти от държавите членки, които обсъждат текст по текст конкретните предложения. Изработват се позиции, а нашите колеги защитават позицията на България. Пак ще подчертая, че това е самото начало на процеса. Има да се извърви наистина дълъг път през следващите две години, за да се стигне до финалните ясни критерии и текстове, които ще бъдат публикувани от страна на ЕК.
В публичното пространство излязоха суми между 130 и 260 евро на хектар подпомагане. Какво стои зад тях, на какво се базират и от какво зависят?
Тези суми са публикувани от ЕК във връзка с нейния стремеж да гарантира минимални плащания в различните държави членки, които да не варират в големи диапазони. В момента е много рано да се говори за конкретна ставка на хектар по държави. Тези граници – между 130 и 260 евро на хектар – целят, в зависимост от спецификите на държавата членка, размерите на стопанствата, природните и климатичните условия, всяка държава да определи своите потребности в рамките на това дегресивно плащане. Нашата цел е да изчислим, съгласно бюджета, с който разполагаме, нивото на това плащане така, че да осигурим стабилни и ненамаляващи доходи за стопаните и, второ, да използваме максимално добре този бюджет, с който разполагаме.
Нещо, което също в момента се уточнява, е дефиницията за активен фермер в новия програмен период.
По отношение на понятието „активен фермер“, още през настоящия програмен период беше направена една голяма стъпка напред от ЕК. В рамките на сегашното предложение няма допълнителни ограничения. Но е притеснителен фактът, че в предложението за регламента към момента не е отразено приспадането на заплатите и осигуровките, както и че се предлага много сериозна дегресия, която да започва веднага след 20 000 евро. Това е една стъпка, която ние не можем да приемем. По същия начин реагираха и част от останалите държави членки, тъй като това е наистина много нисък праг. Предложената дегресия е силно ограничителен подход спрямо настоящите доходи на земеделците.
Имате ли надежда, че това би могло да се промени?
Искрено се надяваме, работим за това. Позицията ни е в тази посока, срещаме подкрепа и от други държави членки. Дори скептични към субсидиите страни като скандинавските държави също се обявиха против, с аргумента че това са наистина ниски нива на тавани. А с оглед на инфлацията до 2028 г., тези тавани ще станат съвсем символични. Затова се надяваме Комисията да прояви разбиране. Има някакви индикации, но е твърде рано да правим заключения. Само един месец е изминал от началото на преговорите, а в най-добрия случай те трябва да завършат в рамките на две години.
Има ли опасност новата ОСП да доведе до неравнопоставеност между държавите членки? ЕК дава някакви базови минимални суми, върху които всяка държава може да надгражда в зависимост от възможностите и желанията си.
Да, това опасение беше заявено както от България, така и от представители на други държави членки в рамките на Съвета. Различните държави разполагат с различни възможности да финансират земеделски интервенции и да отделят средства за земеделие от националните си бюджети. В тази връзка много държави призоваха Комисията да преосмисли предложението си, за да не се създават големи дисбаланси между отделните страни членки и между нивата на подпомагане, които се получават в тях – било то на единица площ или на глава животно. В тази посока също имаме изградена ясна позиция.
Новата ОСП предвижда и гаранционен фонд. Виждаме какво се случва тази година в българското земеделие. Зърнопроизводителите също настояват за отваряне на Кризисния резерв.
Комисията има предложение т.нар. Гаранционен фонд да се ползва единствено и само при кризи на пазара, обусловени от ниски цени или липса на суровини, и климатичните фактори да бъдат изключени от събитията, които се обезпечават с бюджета на фонда. Миналата година получихме подкрепа от този фонд заради сушата и ниските добиви при царевицата. Тази година отново ще поискаме такава помощ. Подадохме искане за измръзванията, а сега подготвяме искане за отваряне на този кризисен резерв заради крайно ниските добиви от пролетниците. Особено при царевицата положението е много тежко. Вече имаме пълната картина на загубите. При царевицата загубите на фермерите са за почти 100 млн. евро. За отбелязване е, че през 2025 г. България е най-сухото място в Европа. Има цели области, в които количествата на средногодишните валежи клонят към нула. Това е страшна картина.
Проблемът наистина е сериозен и може би е необходим един голям и сериозен разговор: какво ще прави българското земеделие отсега нататък.
Адаптация. 2025 г. е поредна изключително суха година. При слънчогледа добивите са сравними с предходната 2024 г., но при царевицата положението е още по-зле. Отделно, и изкупната цена е ниска. В момента се опитваме да стартираме районирането като процес. С помощта на Селскостопанската академия ще се опитаме да направим ново райониране в страната на база на новите агроклиматични реалности. Това е необходимо, за да се начертаят ясни и точни стъпки как всеки един фермер би могъл да трансформира стопанството си към новите условия. Защото земеделието е бизнес на открито и трябва да се напасваме към климатичните условия.
Подпомагането в новата ОСП ще бъде диференцирано по групи фермери и региони.
Една от основните цели на ЕК е опростяването на изискванията. За това се говори поне от 10 години и са правени не един или два опита в тази посока. В момента представителите на ЕК виждат именно в диференцирането на дегресивното плащане – към млади и малки стопани, жени фермери, необлагодетелствани райони – начин, по който политиката може едновременно да се опрости и да се таргетира подпомагането. В момента се опитваме да изчислим, съобразно предложението на Комисията, в какви граници можем да лавираме спрямо наличния бюджет.
При агроекологичните схеми се предвижда да се стимулират резултати, а не да се налагат санкции – тоест морковът, а не тоягата…
Така е. Това е още една от големите промени, които се предлагат. Идеята е ангажиментите да бъдат доброволни. Целта е стопаните да бъдат стимулирани да прилагат агроекологични практики и да поемат ангажименти. Интересното е, че те са разделени на едногодишни и многогодишни ангажименти. Фокусът на ЕК върху опазването на природата и водите остава същият, но се променя подходът – от наказания към стимули.
Агроекологичните плащания ще влизат ли в дегресивния таван от 100 000 евро?
Не. За момента таванът е предвиден само за дегресивното плащане. Агроекологичните плащания са извън него. Ако дегресивното плащане мине през таргетирането, за което говорихме – малки, млади, необлагодетелствани – ще бъдат много интересни натрупванията и интервенцията ще стане доста сложна за прилагане и администриране.
Това не звучи точно като опростяване.
Едва ли. Неслучайно казах, че в рамките на 10 години сме виждали вече няколко опита за опростяване, но не мисля, че те доведоха точно до това. Трудно се опростява една толкова сложна политика.
Защо според вас ЕК се опитва да се „отърве“ от ОСП?
Личното ми впечатление е, че в момента в рамките на ЕС има достатъчно кризи, които трябва да се решават, и се прави опит, от една страна, да се даде на държавите членки повече самостоятелност, а от друга – да се облекчи самата Комисия, която много по-лесно ще администрира финансирането на всичките си политики чрез единен фонд за всяка държава.
Какво точно влиза в гарантираните 6,2 млрд. евро?
Дегресивното плащане, за млади земеделски стопани, необлагодетелствани райони, дребни земеделски стопани, преразпределителното плащане – което ще бъде интегрирано в дегресивното плащане – и тези 6,2 млрд. евро са за тези интервенции. От тях трябва да се покрие и европейската част от агроекологичните и климатичните интервенции, както и училищните схеми. При тях има до 30% възможност за съфинансиране с национални средства. По отношение на бюджетирането, все още сме в разговори с Комисията как точно са стигнали до тези 6,2 млрд. евро, но общото мнение на всички страни членки е, че има намаление в бюджетите между 10 и 20%.
Явно няма да става по-лесно в земеделието.
На фона на природните катаклизми българските фермери наистина са притиснати до стената. Инфлация, ниски добиви, ниски цени – всичко това създаде перфектната буря. Опитваме се по всякакъв начин да им помогнем, но ситуацията е сравнима с бедствена. Тази седмица започна новата стопанска година – дано тя да е по-добра и по-успешна. Дано поне дъждовете да донесат някакъв оптимизъм.
Интервю на Ася Василева
