Датата 10 октомври ще се запомни с нещо рядко срещано – посещението на действащ еврокомисар по земеделие на българско поле. Присъствието на Кристоф Хансен край село Конуш, на откриването на реконструиран магистрален напоителен канал, е първо по рода си от повече от десетилетие. И не става дума за протоколна визита в министерство или на събитие в столицата, а за реален терен, земеделски регион и критична за сектора тема – напояването. Това не е просто жест на внимание, а част от по-широката стратегия на ЕК да покаже близост с фермерите и да демонстрира, че водещите европейски политики се основават на реални нужди, а не на институционални абстракции. В ситуация, в която земеделският сектор у нас е разтресен от вътрешни конфликти, а финансирането на напояване се превръща в централен въпрос, тази визита идва с послание: Европа гледа и очаква резултати.
Напояването – инфраструктура, политика и доверие
Реконструираният участък от магистралния канал е с дължина над 5.5 км и е част от по-голям проект, който ще увеличи поливните площи в Хасковско от 1500 на над 39 000 дка. Според изпълнителния директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева, загубите на вода по трасето ще намалеят с над 30%, а новата електронна измервателна система ще гарантира прозрачност при отчитането на използваните водни обеми.
Динева обяви и очаквана редукция в цената на поливната вода с над 80% – от 15 ст. на 2.5 ст. на декар, като новата тарифа ще важи за всички земеделски производители и ще влезе в сила до края на годината. Подготвена е и схема за възстановяване на надвзети средства на фермерите. Тя съобщи, че за периода до 2028 г. държавата предвижда инвестиции от 1,2 млрд. лв. за хидромелиоративни съоръжения, като 350 млн. лв. са планирани още в бюджета за 2026 г.
Хансен: Чуйте фермерите, инвестирайте в устойчивост
Еврокомисарят Кристоф Хансен поздрави България за усилията и напредъка в изграждането на напояване. В изказването си той подчерта, че климатичните промени – от суша до интензивни валежи – правят хидромелиорациите още по-необходими. „Тези явления зачестяват и когато има напоителни съоръжения, работата на земеделците се улеснява“, заяви той. Хансен благодари на българското правителство за доброто сътрудничество с ЕК и подчерта, че само с добро взаимодействие между националните власти и Комисията може да се отговори на предизвикателствата на климата.
Относно европейските средства, Хансен посочи, че в новата многогодишна финансова рамка са предвидени 300 млрд. евро за ОСП, като допълнително 453 млрд. евро са достъпни през национални и регионални планове за партньорство, включително кохезионните фондове. Според него, „не е въпрос само на пари, а на правилно структуриране и гарантиране, че средствата реално достигат до фермите“.
Хансен подчерта, че обвързаното с производството подпомагане е увеличено, така че държавите членки да могат да подкрепят чувствителни сектори, като животновъдството. Той отбеляза, че броят на селскостопанските животни в ЕС е намалял с 7.8% за последните 10 години, отчасти заради липсата на вода, и призова за стратегическа подкрепа на животновъдството в уязвимите региони.
По повод ваксинацията срещу шарка по овцете и козите, Хансен припомни, че в ЕС се прилага принципът на регионализация, който позволява незасегнатите райони да продължат да търгуват. Ваксинирането е крайна мярка, заяви той, тъй като някои трети страни не признават регионализацията и спират изцяло вноса – което е пагубно за износа на млечни продукти. „Данните от България показват, че изолирането на огнищата е под контрол, а тенденцията е положителна“, подчерта той.
Министър Георги Тахов също заяви, че ваксинацията ще остане крайна мярка, само ако другите мерки се окажат недостатъчни. По думите му секторът има нужда от предвидимост, ресурси и дългосрочна грижа, за да бъде устойчив и конкурентоспособен.
Българските страсти: между аплодисменти и искания за оставки
Докато в Хасково премиерът, министърът на земеделието и еврокомисарят режеха ленти, в София десетки фермери се събраха пред Дома на Европа, за да изразят подкрепа към министър Георги Тахов. Плакатите с надписи „Министър Тахов, ние сме с вас – не на рекета!“ и „Спасете българското производство“ показаха, че за част от сектора тази среща с Европа е шанс за стабилност, а не повод за смяна на посоки.
Венцислав Върбанов от АЗПБ подчерта, че за първи път всички – производители, преработватели и търговци – са застанали заедно. Димитър Зоров (НСГБ) обяви, че над 38 организации подкрепят министъра. Протестиращите изразиха и несъгласие с идеята за масова ваксинация срещу шарката – с аргумента, че това ще блокира достъпа до външни пазари. Пристигналият там еврокомисар Хансен също каза, че в лицето на министър Тахов българските земеделци имат стабилна опора.
Контрастът: дни на напояване, дни на недоверие
Само ден по-рано НАЗ и НОКА обявиха, че свалят доверието си от ръководството на МЗХ. В отговор, десетки други браншови организации заявиха публична подкрепа за Тахов. Разделението в сектора е факт – но и политическият прочит е неизбежен. Премиерът Желязков настоя, че на дневен ред трябва да са политиките, не персоните. „Няма на дневен ред оставка на който и да е министър“, каза категорично той.
Посещението на Хансен в този контекст показа колко тънка е границата между аграрната реалност и политическата употреба на проблемите.
Какво остава?
Каналът вече тече, обещанията са дадени. Средствата са предвидени. Надеждите – също. Но под линията на откриванията остава въпросът: ще бъде ли използвана тази инерция за устойчиво управление на водата и стабилност в политиката, или всяка криза ще води до нов опит за пренареждане на влиянията?
Фактът, че комисар Хансен лично дойде да чуе фермерите, не е формалност, а знак, че Европа очаква не просто реформи, а устойчиво лидерство. А дали България ще го покаже – това вече е избор, който не зависи от нито един открит канал, а от затворените разговори след това.
Ася Василева
