Срещата на министъра на земеделието и храните Георги Тахов с еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен и представители на фермерските организации в Представителството на ЕК в София очерта ясно контурите на българската позиция в дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.
Основен акцент беше бюджетната рамка. Според министър Тахов, предвиденият за България намален с над 20% финансов пакет е „неприемлив“ и би направил невъзможно постигането на целите за конкурентоспособен и устойчив сектор. Според него, запазването на настоящото равнище на бюджета е ключово за изпълнението на основните цели на сектора.
Националната позиция: стабилен бюджет, отделен от Единния фонд
Министърът посочи, че включването на ОСП в Единния фонд крие риск от още по-сложно администриране и непредвидимост в управлението. По думите му, вместо опростяване, се създава несигурност за фермерите, а допълнителните изисквания за национално съфинансиране на мерки, които до момента са били 100% финансирани от ЕС, ще доведат до загуба на равнопоставеност между държавите членки.
По отношение на финансовите правила България настоява за запазване на механизма N+3, който позволява по-гъвкаво усвояване на средствата. Предложението за автоматично отчисление N+1 не се възприема като работещо.
Запазването на настоящия размер на бюджета за Общата селскостопанска политика е от изключителна важност за България. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на среща с еврокомисаря по земеделието и храните Кристоф Хансен и земеделски производители, която се проведе в сградата на Представителството на ЕК в София.
Министър Тахов припомни, че националният дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България е започнал преди месеци, като се водят активни дискусии с всички заинтересовани страни по предложенията на ЕК.
„Министерството на земеделието и храните е в тясна симбиоза с браншовите организации. Работим заедно в диалогичен и прозрачен процес, включително и при формирането на националната позиция по бъдещето на ОСП. Тя трябва да бъде съобразена с нуждите на нашите фермери, да осигурява целеви и достатъчни финансови ресурси и да се основава на успешния и надежден двустълбов модел“, посочи земеделският министър.
По думите му, прилагането на подхода „Единен национален план“, вместо опростяване, би довело до усложнена структура и процес на вземане на решения, както и до несигурност сред земеделските производители.
„Затова смятаме, че ОСП не трябва да бъде част от Единния фонд“, категоричен бе министър Тахов и подчерта, че запазването на нивата на екологичната амбиция изисква еквивалентно ниво на подкрепа за земеделските производители.
„Предвиденото национално съфинансиране за мерки, които са 100% финансирани от ЕС в рамките на настоящата ОСП, създава база за недостиг в подпомагането, нарушаване на конкуренцията и загуба на общи черти за политиката“, допълни д-р Тахов.
Министърът постави акцент и върху значението на финансирането на преработката на селскостопанска продукция, както и на инвестициите в напоителна инфраструктура извън рамките на стопанствата. Според него тези дейности трябва изрично да бъдат включени сред допустимите за финансиране в бъдещата ОСП.
„По отношение на финансовите правила България отстоява позицията за запазване на правилото N+3, което осигурява гъвкавост и по-добро планиране на инвестиционните мерки. Предложението за автоматично отчисление на средства N+1 изисква преразглеждане“, обясни министър Тахов.
Министерството ще продължи да отстоява националната позиция на предстоящите срещи с Европейската комисия и държавите членки.
„Сигурни сме, че стабилна и предвидима политическа рамка ще запази жизнеността на земеделския сектор и ще гарантира устойчивото му развитие“, каза д-р Георги Тахов.
В заключение той изрази увереност, че чрез активен диалог с Европейската комисия и останалите държави членки може да бъде постигната справедлива Обща селскостопанска политика.
Фокус: напояване, преработка, инвестиции извън стопанствата
Според министъра, новата ОСП трябва изрично да предвиди финансиране за преработка и напоителна инфраструктура извън рамките на стопанствата. По думите му, това са ключови инвестиции за дългосрочна устойчивост на българското земеделие.
Министър Тахов определи текущата комуникация с бранша като „работеща симбиоза“ и подчерта, че националната позиция е формирана в диалог с производителите. Тя ще бъде защитавана на предстоящите срещи с ЕК и останалите държави членки.
Фермерските организации: изравняване на субсидиите и подкрепа за напояване
По време на дискусията фермерите повдигнаха темата за необходимостта от изравняване на плащанията между „стари“ и „нови“ държави членки и настояха за осигуряване на допълнителен ресурс за напояване. Подчертана беше и необходимостта от компенсации за последиците от войната в Украйна.
Комисар Хансен: диалог с фермерите, не само с администрацията
Кристоф Хансен отбеляза, че целта на визитата му е не само участие в събития, но и директен разговор с хората на терен. По думите му, само чрез включване на фермерите в дебата може да се изгради приложима и устойчива ОСП. Той изслуша предложенията на сектора, сред които бяха и критики към липсата на равнопоставеност в конкурентната среда.
Българско признание в европейския контекст
В рамките на събитието министър Тахов поздрави Албина Ясинская от биоферма „Розино“, отличена като „Най-добър биологичен земеделски стопанин – жена“ в конкурса на ЕС за биологично производство 2025.
Какво следва
Финалната позиция, формулирана от българската страна: намаляване на средствата при едновременно увеличаване на изискванията не може да бъде основа за устойчиво земеделие. Каквито и промени да настъпят в ОСП, те ще бъдат приети само ако водят до реални решения – приложими в условията, в които фермерите реално работят.
