Земеделието след преброяването: концентрация на площ, загуба на хора, спад на продукцията с добавена стойност

Публикуваме без съкращения изводите от анализа на Министерството на земеделието и храните, базиран на данните от последното преброяване на земеделските стопанства. Резултатите очертават ясно процеса на консолидация на земята, изтегляне на работната сила от сектора и трайното разделение между мащабно монокултурно производство и дребно, предимно животновъдно и градинарско земеделие.

В същото време заетостта и образователното равнище в сектора намаляват, а малките и смесени стопанства губят терен. Стопанствата със стандартна продукция над 250 000 евро са едва 2%, но акумулират близо 60% от общата продукция. 85% от земеделската земя се управлява от 9% от стопанствата. Прекъсната е връзката между производство и преработка, земеделец и потребител, местен продукт и търговска мрежа.

Данните ясно показват не само структурен разлом, но и социална фрагментация: силно намаляване на семейната заетост, нисък интерес от младите хора, слабост в приемствеността, недостиг на квалифицирани кадри и неблагоприятен демографски профил на управлението в сектора.

Публикуваме пълния анализ  – заради хората, които искат да знаят не само как изглежда земеделието днес, но и накъде отива.

Средна ИЗП на стопанствата със земя (ха)

Източник: Агростатистика

Относителният дял на обработваемата земя на открито е 84% от ИЗП , постоянно затревените площи са 14%, трайните насаждения – над 2% .

Структурата на земеделските култури се запазва. С най-голям темп в абсолютна стойност е увеличението на зърнено-житните култури, които представляват 60% от обработваемата земя на открито, от 1 626 667 ха те достигат 2 011 664 ха. Техническите култури също имат по-голям дял – 31 %, като техният размер за 2020 г. е 1 020 963 ха, или с 37% повече за 10 години. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. От анализа на структурата на земеделските стопанства направен от МЗХ – много големи стопанства са тези, които обработват над 1 500 ха земя и има стандартна продукция за над 500 000 евро. В България са 1071 на брой, което е 0.8% от общият брой на стопанствата за 2020 г. Те обработват 1 015 088 ха или 46.7% от използваната земеделска площ за 2020 г.

В групата на “много големите земеделски стопанства“ се отчита диверсификация на дейността, като развитието на зеленчукопроизводството и овощарството имат малко присъствие. Средният размер на стопанствата, които са специализирани в отглеждането на лозя, е 457.47 ха, а показателят за стандартна продукция – 885 100 евро. В сектор „зеленчукопроизводство“ анализът показва, че увеличаването на площите не водят до по-висока ефективност. Средният размер на земята в този сектор е 73.50 ха, а на стандартната продукция – 173 703 евро.

Брой на земеделските стопанства по години

 Данните от преброяването показват  – в отрасъла  работят 132 742 земеделски стопанства с различен правен и организационен  статут.

91% от стопанствата през 2020 г. са на физически лица. Запазва се тенденцията за увеличаване на относителния дял на търговските дружества и те достигат 6.5%. През 2020 г. земята се стопанисва основно от физически лица и търговски дружества, 22% от общата ИЗП е стопанисвана от еднолични търговци (ЕТ), кооперации и сдружения и други юридически форми.

По години данните сочат – най-голямото намаление е на физическите лица,намаление има и на едноличните търговци ,кооперации и сдружения. Значително е увеличен броя на търговските дружества,вследствие на

уедряването на земеделските стопанства  както и на   земеделската обработваема площ,механизация,модернизация,внедряване на нови технологии.

Броят на земеделските стопанства в България в 2020  е с 64% по-малко спрямо 2010 г. – от 370 222 на 132 400. Драстичен спад се наблюдава при обработваната земя от семейните стопанства. През 2003 г. тези стопанства са обработвали 21 046 ха земя, а през 2020 г. едва 1 777 ха (83%).Значително намалява броят на стопанствата с ИЗП под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голямо е намалението (83%) на стопанствата с ИЗП до 1 ха. 30% от земеделските стопанства са специализирани в отглеждането на полски култури и генерират 62% от общата стандартна продукция (СП). Стопанствата със СП под 2 000 евро са 37%. Стопанствата със СП 250 000 и повече евро са 2% и генерират 59% от СП.

За сметка на по-малкото земеделски производители е регистрирано значително увеличение на използваната земеделска площ (ИЗП).През 2020г.стопанисваната площ достига 3 959 000 ха, а средният размер на стопанствата – 33 ха.В същото време около 9% от стопанствата (с 50 ха и повече ИЗП) стопанисват 85% от ИЗП, сочат данните на Агростатистиката.

Заявленията за директни плащания на площ за 2020 г. са 57 822, което е 44% от общия брой на стопанствата в страната.

Очертава се трайна тенденция на нарастване на общия размер на ИЗП в стопанствата след влизането на страната в ЕС, в резултат на активизиране търсенето на земя, акумулирането на по-ниско плодородни земи и наличието на стимули за разширяване на стопанствата с цел получаване на повече субсидии, изплащани на единица площ (европейски и национални).

Преброяването сочи още, че животновъдните стопанства, отглеждащи селскостопански животни, птици и пчелни семейства, са около 71 500 броя. Около 31 хил. земеделски стопанства отглеждат 608 600 броя говеда, 12 хил. стопанства – 244 000 броя кози, 22 хил. стопанства – 1 276 800 броя овце и малко над 3 хил. стопанства отглеждат 642 000 броя свине. С 6% се увеличава броят на говедата през 2020 г. в сравнение с 2010 г. През 2020 г. средният брой на отглежданите животни в стопанствата е значително по-висок спрямо предходните периоди. Средният брой на отглежданите говеда достига до 20 на стопанство с говеда, на козите – до 21, на овцете – до 58, а на свинете – до 190 В периода между последните две преброявания структурата на животновъдните стопанства е повлияна от появата на силно инфекциозни болести по селскостопанските животни. Съществено влияние върху развитието на свиневъдството оказа разпространението на Африканската чума по свинете (АЧС), което наложи ликвидирането на голям брой малки животновъдни стопанства и унищожаването на свине в специализирани свиневъдни стопанства. Популацията на овцете и козите е засегната от чума по овце и кози.

Забележимо е редуцирането на броя на смесените стопанства – тези, в които се отглеждат интензивни култури и преживни животни. Тази тенденция е пагубна по отношение на заетостта и работните места в земеделието и е предпоставка за понижаване на качеството на живот и обезлюдяването на селските райони, а социалното измерение (и кохезията, която бюджета трябва да гарантира) е незабележимо и трудно достижимо.Диференциацията между едрите и дребни стопанства е другия проблем който  задълбочава и двуполюсният модел на земеделските структури. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници. Получаването на директните плащания даде възможност на едрите стопанствата (специализирани в монокултурно земеделие – предимно зърнени култури и слънчоглед) да се развиват дори в по-широки граници от средните за ЕС. Липсата или незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители ускори протичащите процеси към намаляване на броя на дребните стопанства, независимо от тяхната специализация и осигуряването на заетост за повече хора

Малките и средните стопанства са в затруднено положение, с недостиг на капиталов ресурс, за да осъвременят производствените си мощности, да увеличат продуктивността и да намалят зависимостта си от работна сила.

Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП – подпомагането с директни плащания показват, че 80% от финансовите средства се усвояват от едва 6% от земеделските производители, а дребните земеделски производители: зеленчукопроизводители, животновъди, картофопроизводители и пр., които представляват голяма част от производителите, са оставени на втори план и се лишават от полагащите им се достойни средства. Необходимо е да се усъвършенства или диференцира механизмът на директните плащания, така че стопанствата от различните подотрасли да получават равностойна подкрепа на занятието си и доходите. Независимо, че всяка година финансовия ресурс предназначен за отрасъла се увеличава, все още подпомагането на българските земеделски производители  не е достатъчно и са в неравнопоставеност със земеделските производители от старите държави–членки на ЕС.С всеки нов програмен период на общата селскостопанска политика очакванията на земеделските производители са все по-надеждни.

Българското земеделие се определя с:

• полярно групиране на стопанствата с определена специализация – от една страна, голяма група малки стопанства, главно в  животновъдството и градинарството и от друга, сравнително малобройна група едри стопанства от зърнопроизводството и някои индустриални култури;
• преобладаващ дял на силно уедрени стопанства;
• развитие на монокултурно земеделие и спад в производството на традиционни за страната продукти
• дисбалансът в развитието на двете основни направления на отрасъла – растениевъдство и животновъдство е повече от два пъти.
• неравностойна подкрепа на земеделските стопанства
• западащо животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство
• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно
• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите.
• основно място в търговията заемат мултинационалните търговски вериги, които не са заинтересовани от развитието на дребните стопанства.
• липсват традиционните български храни
• прекъсната връзка между селскостопанските производители и преработващите предприятия и така наречения вътрешен износ-туризма.

3.1.Заетост

При всеки анализ подчертаваме, че селското стопанство има стратегическо значение за страната, не само защото осигурява продоволствената  сигурност, но и защото осигурява работа и доходи на голяма част от селското население. Годините на преход и дълготрайните процеси на преструктуриране и адаптиране към новите земеделски структури оказаха сериозна промяна  в заетостта на този сектор.Тя е  е повлияна и от редица сложни и неясни фактори, като общият брой на икономически активното население, наличието на аграрни предприятия, земята, суровините, логистичните ресурси, предприемаческата дейност и степента на развитие на производството, социалната инфраструктура и други. При сегашните икономически обстоятелства те оказват своето закономерно влияние и върху характерните за сектора форми на трудова заетост. Съвременният модел на заетост е изправен пред предизвикателството да бъде особено гъвкав по отношение на формите на трудова заетост, за да бъдe по-приспособим към новите условия. Известно е, че отрасъла е характерен със своята сезонност и оттам и делът на нерагламентирания труд е висок процент.

Днес формите на трудова заетост според формата на собственост и  на средствата за производство в селското стопанство са: наети, самонаети и семейна работна ръка.

Основната група на работещите в отрасъла са собствениците и членовете на техните семейства. Икономическата реализация на техния труд чрез остатъчния доход няма нормална възвръщаемост.Голямата част от семейна работна ръка е заета в нископродуктивни полупазарни стопанства с ограничени възможности за внедряване на нови технологии и ефективно използване на селскостопанската техника.

Окрупняването на земеделието е тенденция и естествена еволюция, която ще доведе  отрасълът да бъде по-конкурентоспособен и да предлага по-високи възнаграждения на заетите.

• Каква е трудовата заетост в сектора -за това говорят цифрите от последното преброяване на земеделските стопанства.

Основни данни от преброяванията на земеделските стопанства в България

Анализите показват, че заетите в сектора  регистрират драстични промени. Броят на заетите в сектора през 2003 г. е 1 348 108, а през 2020 г. те намаляват до 293 674.През 2003 г. основна част от заетите представлява т.нар. „семейна работна сила“. Техният относителен дял е 95.63 на сто. От 1 288 614 заети през 2003 г., те достигат до 232 610.Най-голямо е намалението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66 % от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост.

Основната заетост в сектора е от 87 999 човека през 2020 г. и това е спад от 81 на сто спрямо 2010г. Една от причините за намаляването на семейната работна сила  е ниската степен на приемственост на земеделския труд между поколенията. Естествените предпоставки за формирането на необходимия интерес и желанието да се наследи фермата се коренят в силната връзка с родното място, със земеделската земя и местните традиции, практически опит в отглеждането на съответните култури и животни.При прилагане на адекватни финансови мерки в аграрната политика за насърчаване на приемствеността в отрасъла, което е един от приоритети на Европейската комисия за следващия програмен период, в отрасъла може да се постигне социален ефект и е възможност за съхранение на значителна част от сегашните земеделски стопанства.Освен мерките, свързани с финансовото подпомагане, от важно значение за привличането на млада работна ръка в отрасъла са технологичните, ергономични, социално-битови и други  условия на труд.

Значително е и  намалението на годишните работни единици в сектор Земеделие, като само за последните десет години намалението е с 56 %. От една страна намалението се дължи на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд в стопанствата, а от друга страна е отражение от промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50% от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост. Едва за 30 % от заетите в сектора земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората основно занимаващи се със земеделие също са намалели с над 80%. През 2020 г. в земеделието са вложени 177 хил. годишни работни единици (ГРЕ) от семейна и несемейна работна сила и сезонни работници. Семейната работна сила и постоянно заетите в земеделието са 293 хил. лица. Относителният дял на семейната неплатена работна ръка е 79%.

Структурата на заетите по възраст в селата е също неблагоприятна.

Демографският,възрастовият и образователен профил на българските фермери не прави изключение от този в европейски план и е силно тревожен.Най-висок е процентът на заетата работна сила е  на възраст от и над 54  и от и над 65 години. 24% от постоянно заетите в земеделието са на възраст 65 и повече години, 11% са под 35 годишна възраст .

Възрастова структура на постоянно заетата (семейна и несемейна) работна сила в земеделието през 2020 г. (хил. броя лица

63% от постоянно заетите в земеделието са мъже, като те влагат в земеделието общо 113 074 ГРЕ

Спецификата на селскостопанското производство и ниските доходи не стимулират задържането на млади хора. Причините са много и разнородни, но като че ли основните се свеждат до особеностите на земеделското производство, ниските доходи, неблагоприятните условия  на труд, както и условия на живот в  селските райони, които далеч не удовлетворяват разбиранията и потребностите на младия човек.

Работата в селските райони, не е изолиран процес, свързан единствено с работа, необходима е  добра инфраструктура, включително и социална и здравна  такава – училища, културни заведения, здравни и т.н. При тяхното отсъствие всъщност живущите или потенциалните живущи в селските райони имат по-малка мотивация да останат и да се развиват там. Желаещите да работят имат много повече възможности от това, което предлага сектора, имат много повече алтернативи  да останат или да избират къде да работят.

Възрастова структура на управителите на земеделски стопанства

През 2020 г. се отчита положителна тенденция за увеличение на управителите на възраст между 25 и 54 години, което е за сметка на намалението на относителния дял на управителите над 55-годишна възраст.60 % от управителите са на възраст между 35 и 65 години,31 % са на възраст 65 и повече години, а 9 % са под 35 години. Относителният дял на лицата, заети в управлението на земеделски стопанства на 24 г. и по-малко, остава непроменен спрямо 2010 г. Жените, управители на земеделски стопанства през 2020 г., заемат 28%, като техният дял се увеличава с 5% спрямо 2010 г

Освен неблагоприятната възрастова структура на работната сила в земеделието, проблем е и нейното ниско квалификационно равнище. Близо 44% от работната сила в селата е с основно и по-ниско образование, около 8% от нея е със средно и висше образование.

Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование, а  едва 9 % от управителите са със средно или висше селскостопанско образование.

         Ниво на  образование на управителите в областта на земеделието

Анализът на данните  показва,че  отрасълът продължава да изпитва остър дефицит от квалифицирани кадри за работа със сложна механизирана техника и за прилагане на нови технологии. Относителният дял на мениджърите на земеделски стопанства със средно и висше образование изостава от европейското равнище, което означава, че в земеделието не достигат специалисти с мениджърско квалификационно ниво. Въпреки това, трябва да се отбележи напредъка по отношение на изкараните допълнителни квалификационни курсове.

Не по добра е ситуацията с  наетата работна ръка  -около 13 000 са специалистите,техници,приложниспециалисти,ръководители,административен персонал;над 14 000 машинни оператори ; над 5000 квалифицирани работници в селското стопанство и 27 000 професии,неизискващи специална квалификация.Трудно може да се даде отговор   кои групи трябва да бъдат квалифицирани  в зеления и цифров преход и кои групи ще бъдат заместени или съкратени.

В определени подотрасли на селското стопанство необходимостта от полагане на труд и грижа е ежедневно, което не позволява спиране или прекъсване на производствения процес при никакви обстоятелства и изисква съответната осигуреност с трудови ресурси. Именно тук се осигурява постоянна форма на заетост на работниците в животновъдните  стопанства, в стопанства в  които се отглеждат повече от една култура или практикуват оранжерийно производство на пригодени за това култури. Значително по-малка е групата на наетите лица в отрасъла, но тя е натоварена с множество специфични проблеми, които също поставят предизвикателства за решаването им. Числеността на наетите лица в отрасъла относително се запазва в годините в рамките на 58-61 хиляди. Средномесечният брой на наетите по трудов договор в растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица се движи между 60–61 хиляди(3,5% от общо наетите за страната), като от тях 90 % са на пълен работен ден. За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%.

В приложената таблица,посочената численост на наетите лица са от икономическа дейност селско,горско и рибно стапанство

По данни на Агростатистиката от последнато преброяване  най –голям дял в българското селско стопанство са самонаетите и семейните работници. Основната заетост в сектора е от семейна работна ръка  79% ;несемейна работна ръка 21 % ./294 306 обща заетост -2020г. , около 60 000 несемейна работна сила ,наета на постоянен трудов договор.

Заетостта в селското стопанство както в странните от ЕС така и в България намалява като в последните години отбелязва сериозен спад както следва:

2020 – 10,3% от общо заетите ;2023-5,7% от общо заетите;2024 – 4,6 % от общо заетите  /НСИ /

 Земеделски производители

 Земеделските производители заемат важна част   в националната икономика, особено в аграрно ориентираните региони.Социалната им защита като самонаети е ключов елемент за устойчивостта на  сектора за осигуряване на достойни условия на труд и живот.Социалната  обезпеченост е от съществено значение както за тяхната лична сигурност и мотивация за труд,така и за устойчивото развитие на селските райони.
Самонаетият е доста сложна правна фигура, съчетаваща много често две функции  – работник и работодател. Работодател сам на себе си и в повечето случаи наема членове на семейството си на работа. Самонаетите имат някаква форма на заетост, от която получават парични средства, но нямат трудово правоотношение. Те се обхващат от системата на общественото осигуряване и имат права и задължения по нея, но не се ползват от закрилата по Кодекса на труда, която се предоставя на работниците и служителите.

Земеделските производители се определят като самоосигуряващи се лица и подлежат на задължително осигуряване за пенсия/ДОО/ и здравно осигуряване.Те имат възможност по избор да се осигуряват и за други социални рискове- като общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест.Нямат задължително осигуряване за безработица.

Осигурителният доход се определя на база минимален месечен праг,които се актуализира ежегодно чрез Закона за ДОО.Всички вноски се заплащат изцяло от самия земеделски производител.Това ги прави особено уязвими при спад на доходите или лоша реколта,тъй като са изправени пред необходимостта сами да покриват всички осигурителни разходи

Години наред земеделските производители бяха законово облекчени  и  плащаха минимални осигуровки с които не покриваха осигурителните си права дори за минималната пенсия.Ниската осигурителна вноска, оказва влияние върху пенсията на самоосигуряващия,която често е много по ниска от пенсията на наетия работник.

От 2022 минималният осигурителен доход за земеделските производители нарасна и се изравни с МРЗ за страната.МОД за земеделските производители за 2025 е 1077 лв.При добри доходи и желание земеделските производители могат да се осигуряват и на максималния осигурителен доход.

Правата,които получават земеделските производители  от социалното осигуряване са право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;здравно обслужване;обезщетение за временна неработоспособност или майчинство,само ако са избрали разширено осигуряване

Тук е мястото да отбележим и проблема на жените –земеделски производителки, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с което  също имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете. От 1-и юли тази година, обаче, станаха факт новите правила за изплащане на втората година от майчинството с последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, които налагат ограничения при получаването на обезщетенията. Вече не е възможно едновременното получаване на обезщетение и упражняване на трудова дейност, подлежаща на осигуряване за общо заболяване и майчинство.Това е дискриминационен подход и социална несправедливост спрямо жените в селското стопанство.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,осигурени за всички социални рискове,  без трудови злополуки и безработица през 2022 г. са  15 327 души, а осигурените само за пенсия земеделски стопани и тютюнопроизодители са едва 11 330 души.

Наета  работна ръка

 Значително по-малка е групата на наетите лица в отрасъла от самонаетите и семейната работна ръка, но тя е натоварена с множество специфични проблеми, които също поставят предизвикателства за решаването им.

Социалната обезпеченост на наетата работна ръка в земеделието е сериозен въпрос,свързан с човешките права,икономическата устойчивост и демографските предизвикателства в селските райони.Подобряването на условията на труд,доходите и достъп до социална защита трябва да бъде приоритет на държавата,работодателите и обществото като цяло Числеността на наетите лица в отрасъла относително се запазва в годините в рамките на 58-61 хиляди. Средномесечният брой на наетите по трудов договор в растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица се движи между 60–62 хиляди(3,5% от общо наетите за страната), като от тях 90 % са на пълен работен ден.

Много от наетите работници са вътрешни мигранти от бедни райони или ромски произход,а в пиковите сезони се използва работна сила от трети страни.  Те често не са запознати с правата си и попадат в трудова експлоатация.

По данни на НОИ, наетите лица по трудов договор в икономическа дейност «Растениевъдство,животновъдство и лов и спомагателни дейности.Рибно стопанство» за 2024 са 62 128.

Наетият на трудов договор работник в селското стопанство (както и във всички останали сектори) е задължително социално и здравно осигурен.  Осигуряването обхваща основните социални рискове, предвидени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Работодателят внася част от осигуровките, а другата част – работникът.