Доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия прогнозира как ще изглежда земеделието в ЕС при три различни подхода след 2027 г.
Какво ще се случи със земеделието в ЕС, ако след 2027 г. политиката се фокусира изцяло върху производителността? Или ако приоритет стане климатът? А какво би станало, ако Общата селскостопанска политика (ОСП) изобщо не съществува? Именно тези въпроси разглежда анализ на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия, представен през октомври 2025 г.
В основата на доклада стоят три симулирани сценария, които не отразяват политическо решение, а показват възможните резултати от различни приоритети в бъдещия програмен период. Всички сравнения са направени спрямо референтен сценарий за 2040 г.
Сценарий 1: Инвестиции и производителност
В този модел средствата по ОСП се насочват главно към интервенции, които подобряват конкурентоспособността и модернизацията на стопанствата. Резултатите показват увеличение на селскостопанското производство в ЕС с 2,7%, подобрение на търговския баланс с 2,7 млрд. евро и по-ниски потребителски цени на храните. Въздействието върху заетостта остава слабо, но се отчита ръст на емисиите на парникови газове с 0,5% и увеличение на азотния излишък с 1,4% на хектар.
Сценарий 2: Околна среда и климат
Тук подкрепата се пренасочва към екологични и климатични интервенции. Това води до намаление на емисиите на парникови газове с 1,7%, спад на замърсяването с азот с 2% на хектар и създаване на 90 000 нови работни места. Според доклада, тези работни места ще възникнат основно в области, свързани с биоземеделие, агроекологични услуги и поддръжка на ландшафта, които изискват повече ръчен труд и локализирана експертиза. Разнообразието в сеитбооборота се повишава, но икономическите ефекти включват спад на производството с 4%, ръст на цените на храните и влошаване на търговския баланс на ЕС с 1,8 млрд. евро заради увеличен внос.
Сценарий 3: Без ОСП (NoCAP)
Третият сценарий е хипотетичен и симулира пълно премахване на Общата селскостопанска политика. Според анализа това би довело до среден спад в доходите на фермерите с 11%, като при малките и уязвими стопанства той достига до 21%. Производството в ЕС би намаляло с 5%, а цените на храните биха се повишили. Очаква се и загуба на около 250 000 работни места в хранително-вкусовата промишленост. Освен това, докладът предупреждава за риск от изтичане на въглерод – изместване на производството извън ЕС към региони с по-слаби екологични стандарти и по-високи глобални емисии.
Изводите на JRC: нужни са балансирани политики
Докладът не препоръчва конкретен подход, а подчертава, че всяка политика има икономически и екологични последици. Основният извод е, че бъдещата ОСП трябва да отчита сложните компромиси между продоволствена сигурност, икономическа жизнеспособност и устойчивост на околната среда – както на европейско, така и на глобално ниво.
