Решението на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да не прилагат ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни (ДПЖ) предизвика остра реакция от страна на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Конфликтът между административното решение, основано на икономическия риск, и искането на бранша повдига въпроси за истинските мотиви зад публичния натиск, включително опасенията за евентуална нелегална ваксинация.
Икономическата логика срещу браншовия натиск
В своя отговор, изпълнителният директор на БАБХ, д-р Светлозар Патарински, представи категорични данни в подкрепа на експертното решение:
- Над 80% от произведените млечни продукти от овче и козе мляко са експортно ориентирани. Ваксинацията би довела до забрани за износ и до загуба на стокообмен, който варира около 25–30 милиона евро годишно.
- Засегнатото поголовие представлява около 2% от общия брой ДПЖ в страната, което, според БАБХ, не налага „аварийна мярка“ като ваксинацията. Пикът на заболяването е преминал през юли, а огнищата се ограничават успешно.
- Финансови разходи: Само надзорът след ваксинация би струвал около 2.5 милиона лева годишно и би продължил три до пет години минимум.
Властите (МЗХ и БАБХ) ясно заявиха, че отговорността на един министър е да търси правилното решение, основано на науката, а не на шума в системата. Заместник-министър Стефан Бурджев също посочи, че са проведени срещи със страни извън ЕС, за да се информират и да се изолират възможности за спекулации и внушения, които биха нарушили дългогодишното партньорство.
„Удобно оправдание“ или страх от санкции?
Въпреки тези ясни аргументи и финансови рискове, Управителният съвет на НОКА изразява категорично несъгласие и твърди, че решението е просто „удобно оправдание“, скрито зад думи като „пикът е минал“ и „само 2% засегнато поголовие“.
НОКА твърди, че всички външни експерти, научната общност и практикуващите ветеринари са категорично „за“ ваксинация и че държавата и данъкоплатците плащат десетки милиони левове, за да опазят бизнеса на „няколко предприятия“ (преработвателите), които са експортно ориентирани, за сметка на дребните фермери.
Позицията на асоциацията обаче прозира дълбоко безпокойство, свързано с възможна нелегална ваксинация, извършена от фермери, които не са дочакали държавното решение. Това става ясно от питането: „Как ще се процедира с вече ваксиниралите стотици фермери? Ще бъдат ли наказани, ще бъдат ли унищожени стадата им?“.
Подобни витиевати и неясни изказвания в официална позиция, които не съдържат научна конкретика за епидемиологичното състояние, а по-скоро подсказват за нарушени мерки за биосигурност и възможни нелегални действия, показват, че част от настояването за масова, държавна ваксинация вероятно има за цел да легализира вече ваксинирани стада.
Последствията от нелегалната превенция
Ако подобни нерегламентирани действия бъдат потвърдени, това би обяснило защо НОКА поставя въпроса за индикатора, по който ще се задейства политиката: „Да станат 3%, 4%, 5%? Или ще чакаме 20%? – Да станат 200 огнища? Или 500? Или 2000?“.
Въпросът не е само епидемиологичен, но и административен. Директорът на дирекция „Животновъдство“ към МЗХ, Деница Динчева, обяви, че Държавен фонд „Земеделие“ ще извърши анализ с цел обявяване на форсмажорно обстоятелство, за да не бъдат санкционирани фермерите, които не са изпълнили ангажиментите си. Тази стъпка, насочена към облекчаване на санкциите за непредвидени обстоятелства, може да се окаже решаваща и за стопаните, които са предприели самостоятелна превенция.
Въпреки призива на НОКА за национална подписка сред овцевъдите и козевъдите, държавата е категорична: необходима е стабилност, а не създаване на пазарен хаос, който би довел до риск от масови фалити.
