Защо разпадът на Българската аграрна камара не е провал, а симптом

Когато обединението не е избор, а инструмент

На 4 ноември 2025 г. Националната браншова камара по плодове и зеленчуци (БКПЗ) официално обяви, че напуска Българската аграрна камара (БАК). Решението е взето след задълбочен анализ и идва в отговор на процеси, които – според тях – се отклоняват от принципите на прозрачност, демократичност и равнопоставеност. Това не е поредният браншов конфликт. Това е финалът на една конструкция, която от самото си начало не беше създадена, за да обединява. А за да прикрива.

От самото начало – съмнение

БАК беше създадена преди три години – в момент на напрежение, когато доверието към най-силната организация в сектора, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), започна да ерозира. Вместо да бъде изградено истинско обединение с реално представителство, беше сглобен нов формат с бърза цел: НАЗ да започне да говори „от името на всички“, защото от свое име вече не можеше.

Камарата започна с фалстарт – кражба на марка от новосъздаващата се тогава Българска агрохранителна камара. Учредяването ѝ беше придружено от шумни протести, декларации и балове. Влязоха структури, някои от които без членска маса, но с амбиции. Всичко това, за да се създаде впечатление за национално представителство и да се кандидатства за членство в Copa-Cogeca. Но без административен капацитет и реална легитимност, дори това не беше възможно да доведе до нещо освен формалност, за която всяка година се бори с държавата за членски внос.

Монолог с няколко микрофона

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) преживява не просто криза на доверие, а криза на ориентация. Дълго време тя беше единствената реално структурирана, масова и действаща браншова организация в сектора. Но позицията на сила, ако не е придружена от стратегическа адаптация, се превръща в уязвимост. НАЗ не е лоша – НАЗ е уморена. Понякога изглежда, че говори, без да е чула. Че действа, без да е сигурна защо. В последните години организацията търси нова роля, но я търси чрез съюзи, които я отслабват, а не я надграждат. Така се озова в БАК – не като лидер, а като звено, което трябва да доказва легитимност чрез околните.

НОКА – Националната овцевъдна асоциация – пък реши, че като седне на централната маса, може да раздава порциите. Нейният председател се държеше не като колега, а като администратор на влияние. Резултатът: НАЗ започна да изпълнява чужди ходове, включително искането за оставка на министъра – ход, който не беше браншов, а политически.

Когато няма реален консенсус, се създава образ на външен враг. Така беше конструирано напрежението с Агрохранителната камара – в която членуват преработватели и сериозни съюзи. Организация, която работи с институции, не с декларации. Камарата беше „неудобна“, не защото нападаше, а защото с присъствието си показваше разликата между институция и имитация.

БКПЗ – оттегляне, не реформа

Позицията на БКПЗ не е крачка към нов модел. По-скоро е сигнал, че нещо не е било разделено или договорено. В текста на оттеглянето са използвани точни думи – „ограничено участие“, „натиск“, „персонални атаки“, „загуба на доверие“. Но това не е равносилно на морално превъзходство. БКПЗ беше част от тази конструкция от самото ѝ начало. Излизането им сега е отказ от съучастие, но не е промяна на модела. Възможно е просто да е въпрос на недоизяснен интерес, а не на принцип.

Отказ от съучастие ≠ провал

БАК не се провали. БАК никога не функционира като представителна структура. Тя беше инструмент за легитимация на монолог, маскиран като диалог. Тя не създаде обединение – тя произведе нови конфликти. А сега се разпада с логиката на всичко изкуствено.

БАК беше маска. Опит да се преразкаже една доминираща фигура като общ глас. Но не можеш да върнеш славата на  роля, като смениш името на театъра. Хората усещат кога ги канят да участват, и кога ги ползват за декор. Секторът нямаше култура на споделено лидерство. Имаше култура на надмощие. В такава среда всяко обединение става механично — нещо, което се „сглобява“, за да се покаже. Но хората не обичат да се подчиняват на нещо, което са усещали като агресор, дори и то да е с ново име.

Истинското представителство не се изгражда с фалшиви членове и зависимости. То започва с прозрачност, с доверие и със споделени каузи – не със скрити дневни редове.

Секторът не губи от този разпад. Напротив – освобождава се. И ако се появи ново обединение, то трябва да бъде създадено не в шум, а в съдържание. Не за да се хареса, а за да има смисъл.

Защото обединението е кауза. Не подмяна.

Ася Василева