Доклад на Европейската комисия анализира хипотетичен сценарий за 2040 г. без ОСП. Резултатите показват значителни икономически и социални последици, които биха засегнали най-тежко държави като България, дори и продоволствената сигурност на ЕС да е запазена.
Фермерите често се оплакват, че бюрокрацията и екологичните изисквания (ДЗЕС), които трябва да спазват, за да получават субсидии, затрудняват работата им. Много от тях дори си представят сценарий, в който Общата селскостопанска политика (ОСП) не съществува, за да могат да работят свободно, подчинени само на пазара.
Но нека си представим, че е 2040 г. и този сценарий се е сбъднал.
Какво точно се случва тогава? Този въпрос е предмет на мащабен научен доклад, наречен „Scenar 2040“, публикуван от Обединения изследователски център (JRC) – научната служба на Европейската комисия. Докладът използва сложни икономически модели, за да симулира т.нар. „NoCAP“ сценарий: пълно премахване на всички плащания по Стълб 1 и Стълб 2 (включително националното съфинансиране) и отпадане на всички стандарти за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
Резултатите са изключително поучителни и показват, че макар ЕС да не би гладувал, цената на тази „свобода“ би била изключително висока за самите земеделски производители и за икономики като българската.
ЕС остава самодостатъчен, но храната поскъпва
Първият и най-важен извод от доклада е, че дори без ОСП, ЕС като цяло остава продоволствено независим. Моделите (конкретно Фигура 41 от доклада) показват, че коефициентът на самодостатъчност (отношението производство/потребление) остава над 1.00 за ключови сектори като зърнени култури, зеленчуци и мляко, и почти 1.00 при месото.
Този баланс обаче се постига на фона на спад в производството (напр. -7.1% при месото, -5.1% при зърното и -13.2% при говеждото) и значително повишаване на цените за потребителите. Докладът прогнозира ръст на потребителските цени, особено при зеленчуците (+4%) и плодовете (+3.7%), а цената на производител при говеждото месо скача с +20.8%.
В крайна сметка, домакинствата харчат по-голям дял от доходите си за храна. Според анализа, в държави като България, Гърция и Латвия, делът на разходите за храна от бюджета на домакинствата би се увеличил с над 2% – най-много в целия ЕС.
Икономическият шок: Спад на доходите и риск за фермите
Най-тежкият удар в сценария „NoCAP“ не е върху производството, а директно върху доходите и жизнеспособността на фермите. Според доклада, премахването на ОСП би довело до среден спад на брутния доход на земеделските стопани в ЕС с 11%.
Този среден процент обаче прикрива дълбока социална промяна: ударът е непропорционално тежък за малките и средни стопанства. Анализът по икономически размер показва, че най-малките ферми (под 50 хил. евро стандартна продукция) биха загубили между 21% и 23% от доходите си, докато най-големите стопанства (над 500 хил. евро) биха загубили само 6%.
Това означава, че ОСП, въпреки всичките си критики, играе ключова роля за поддържане на жизнеспособността на малките и средни производители. Без нея, докладът прогнозира рязко увеличение на броя на фермите с отрицателен брутен марж (индикатор за риск от фалит), особено в сектори като говедовъдството (+11 процентни пункта) и трайните насаждения (+12 процентни пункта).
Макроикономическите последици: Тежък удар за България
На макрониво премахването на ОСП също води до сериозни сътресения, особено за държави – нетни бенефициенти. Докато нетните донори (като Германия или Холандия) биха могли да пренасочат спестените си вноски към други сектори и да отбележат лек ръст на БВП, за Източна Европа картината е неблагоприятна.
Докладът прогнозира най-голям спад на БВП за България, Литва и Гърция – около 0.6% годишно.
Освен това, делът на селското стопанство в икономиката на страната ни би се свил драстично. Според моделите, при сценарий „NoCAP“ делът на селскостопанския сектор в БВП на България спада от 4.8% на 3.3%.
Към тези загуби се прибавят и 250 000 загубени работни места в целия селскостопански сектор на ЕС и влошаване на търговския баланс на Съюза с 8.1 милиарда евро годишно (в резултат на намален износ и увеличен внос).
Екологичният парадокс: По-чист ЕС, по-мръсен свят
Един от най-интересните изводи в доклада засяга екологията. На пръв поглед, премахването на ОСП (и най-вече на изискванията за ДЗЕС) води до по-малко екологични практики вътре в ЕС. Моделите показват намаляване на разнообразието на културите, тъй като фермерите вече не са длъжни да спазват сеитбообращение (ДЗЕС 7). Също така се наблюдава увеличаване на интензивността на производството – броят на фермите с „висока интензивност“ на влаганите ресурси (торове, пестициди, фуражи) нараства, за сметка на екстензивните. Премахването на ДЗЕС 8 (задължителна угар) пък води до разораване на тези площи, увеличавайки напояваните земи с 3% и повишавайки натиска върху водните ресурси, особено в страни като Гърция, Испания и Румъния.
Най-големият екологичен парадокс обаче е свързан с климатичните промени. Поради спада на производството в ЕС, емисиите на парникови газове от селското стопанство в Съюза намаляват с 12.4 млн. тона CO2e. В същото време обаче, производството на храни не изчезва – то просто се премества в трети страни (извън ЕС), които често имат по-ниски екологични стандарти и по-високи въглеродни емисии на тон продукция. Резултатът е т.нар. „изтичане на емисии“: светът извън ЕС увеличава своите емисии с 20.6 млн. тона CO2e, за да компенсира липсата. Така, в крайна сметка, премахването на ОСП води до нетно глобално УВЕЛИЧЕНИЕ на емисиите с 8.2 млн. тона CO2e годишно.
Изводът от доклада „Scenar 2040“ е ясен: ОСП може да е тромава и пълна с изисквания, но хипотетичната ѝ липса би довела до по-скъпа храна, фалити на малки и средни фермери, загуба на работни места и сериозни икономически щети за страни като България, като същевременно би влошила глобалния климатичен баланс.
