През ноември 2025 г. Европейският парламент постави ултиматум: ако Европейската комисия не преработи частта от бюджета, която касае новия модел на управление чрез национални планове, той ще блокира целия преговорен процес. Повод за напрежението е намерението на Комисията да обедини средствата за земеделие и регионално развитие в общ фонд от 865 млрд. евро, който да се управлява изцяло от държавите членки. В този модел Европейският парламент, регионите и секторните организации остават без реална роля в разпределението на средствата.
В отговор на натиска, Комисията предложи индикативна цел: поне 10% от общия бюджет да бъде насочен към земеделски инвестиции и селските райони. Това обаче не успокои политическите групи в Парламента, които настояват не за формулировки, а за правомощия – участие в одобрението на националните планове, ясно дефинирани сектори с минимално финансиране и механизъм за обратна връзка. Засега Комисията отказва да промени архитектурата на предложението. Посоката остава: единен фонд, национално управление, наблюдение без намеса.
Промяната не е просто бюджетна. Това е преразпределение на правомощията. Европейската комисия концентрира финансовия механизъм, но оставя съдържанието в ръцете на държавите. Европейският парламент реагира – не защото не е съгласен с самата структура, а защото настоява за гаранции, че ще има реално участие в определянето на приоритетите. Регионите също загубиха пряк достъп до програмирането. Реакциите създадоха напрежение, което доведе до предложението за въвеждане на индикативна цел от 10% – частично „запазено“ пространство за земеделски инвестиции и селски райони.
Какво запазва новата ОСП?
Директните плащания по Стълб I остават. Те ще бъдат структурирани като базова подкрепа на доходите, с възможност за допълнителни компоненти. Общият бюджет за директна подкрепа е 293,7 млрд. евро.
Плащанията ще бъдат обвързани с нова схема за дегресивност – колкото по-голямо е стопанството, толкова по-ниска е единичната ставка. Ще бъде въведен таван от 100 000 евро годишно на стопанство. Земеделските производители, които не са основно активни, включително пенсионери, ще бъдат изключени от подпомагане до 2032 г.
Малките стопанства ще могат да получават годишна подкрепа до 3000 евро с опростена административна процедура. За младите фермери се предвиждат стартови пакети и допълнителни плащания на база площ. Държавите ще могат да въвеждат бонуси за жени земеделски производители и да структурират стимули за смесени стопанства, които отглеждат и култури, и животни.
Въвежда се и нов инструмент за управление на кризи – фондът „Unity“ със стойност 6,3 млрд. евро, който ще се използва при пазарни сътресения в периода 2028–2034 г.
Какво се променя?
Формално: Стълб II изчезва. Това означава, че няма да има отделен регламент, отделна програма, отделен процес на планиране и наблюдение. Всички интервенции ще бъдат част от един документ – стратегическия план – който се пише и изпълнява от всяка държава членка.
Практически това означава: няма гарантирани пари за агроекология, за млади фермери, за инвестиции, за напояване или за местно развитие. Всяка от тези мерки ще съществува само ако държавата реши да я включи. Европейската комисия няма да задава вътрешни приоритети. Всичко ще бъде въпрос на вътрешно национално решение.
Какво означава индикативната цел от 10%?
След критики от страна на Европейския парламент и част от държавите членки, Европейската комисия включи в предложението си индикативна цел: поне 10% от средствата в общия бюджет за партньорство да бъдат насочени към земеделски инвестиции и селските райони.
На практика това означава около 86,5 млрд. евро от общия пакет от 865 млрд. евро (който ще финансира не само земеделие, но и регионално развитие, реформи, социални програми и инфраструктура).
Важно уточнение: това не са пари, запазени специално за земеделие. Това е политически сигнал, че новият модел трябва да включва устойчивост, базирана на земята и местните икономики. Целта няма правна обвързаност. Не съществува механизъм за санкции, ако дадена държава не достигне прага. Европейската комисия ще наблюдава изпълнението, но няма да има правомощие да пренасочва средства. Реалното въздействие ще зависи от приоритетите на всяка държава в стратегическия ѝ план.
Дали тази цел ще бъде изпълнена, зависи изцяло от държавите членки. За фермерите това означава, че ще трябва да водят битката за приоритетите вътре в страната, а не в Брюксел.
Какво губи секторът и какво остава извън контрол
Отпадането на Стълб II означава, че няма да има отделно програмиране, нито задължителни мерки за инвестиции, агроекология или развитие на селските райони. В последната ПРСР България разполагаше с близо 3,2 млрд. евро за периода 2014–2020. По Стълб II се финансираха над 8000 проекта за инвестиции в стопанства, над 2200 проекта за напояване, повече от 7000 млади фермери и цялото местно развитие чрез подхода LEADER.
След 2028 г. нито един от тези инструменти не е гарантиран. Ако не бъде заложен в националния план, няма да съществува. Отпада и задължението за публични консултации, за участие на браншови организации в комитети по наблюдение, за индикатори по отделни мерки. Ще има само годишен отчет по цялостното изпълнение, без секторна разбивка.
Какво предстои?
Комисията трябва да представи актуализирано предложение до края на 2025 г. Преговорите със Съвета ще продължат до началото на 2027 г. Очаква се финалното предложение да бъде прието във втората половина на 2027 г. и да влезе в сила от 1 януари 2028 г.
Европейският парламент има право да одобри или да отхвърли бюджета. В момента четири основни групи – ЕНП, СиД, Renew и Зелените – настояват за по-голямо участие в процеса. Ако не бъде постигнато споразумение, Парламентът може да блокира бюджета. Най-вероятният сценарий е включване на политически корекции – формулировки като „участие на регионите“, „многостепенно управление“, „партньорство със заинтересованите страни“ – но без връщане на отделна програмна рамка.
На какъв етап е процесът и какво се обсъжда сега
Към ноември 2025 г. Европейската комисия поддържа курса си – национални планове, без Стълб II, с индикативна цел от 10% и без промяна в управленската логика. Европейският парламент настоява за институционални корекции: право на участие в одобрението на плановете, формализиране на ролята на регионите, повече прозрачност и реален механизъм за влияние.
Спешният срок за постигане на компромис е 12 ноември 2025 г., когато Парламентът трябва да реши дали ще внесе резолюция за блокиране на частта от бюджета, свързана с националните планове. Ако не бъде постигнато споразумение, има риск процесът да се забави с месеци.
На този етап няма потвърдени корекции в предложението на Комисията. Очаква се в края на 2025 г. да бъде представен актуализиран текст. Дискусиите в Съвета ще продължат през 2026 г. Финалното договаряне и гласуване на бюджета се очаква във втората половина на 2027 г. Новите правила ще влязат в сила от 1 януари 2028 г.
До този момент са известни следните параметри:
- 865 млрд. евро общ бюджет за партньорство;
- 293,7 млрд. евро – директна подкрепа за доходите;
- 453 млрд. евро – за националните и регионалните планове, включително земеделие, региони, иновации, LEADER;
- 6,3 млрд. евро – резервен фонд „Unity“;
- годишно плащане до 3000 евро за малки стопанства;
- еднократна помощ до 75 000 евро за развитие на бизнес;
- изключване на пенсионери от директна подкрепа до 2032 г.;
- само една проверка на терен годишно;
- автоматично изпълнение на част от ДЗЕС за биопроизводителите, ако държавата не наложи друго.
Процесът е в движение, но архитектурата е заложена. Въпросът вече не е дали ще има национални планове, а дали земеделието ще бъде защитен приоритет в тях.
