Световният земеделски сектор навлиза в нова фаза на напрежение между производствени разходи и възвръщаемост. Това показват анализите на Rabobank, представени в годишната прогноза на банката за есенната кампания на 2025 г.
Според Самюъл Тейлър, старши анализатор по земеделски ресурси, се очаква дългосрочно разместване между стойността на вложените ресурси и реалната възвръщаемост за производителите. Този ефект се наблюдава особено ясно в сегмента на торовете, където цените се задържат високи, въпреки поевтиняването на зърнените суровини.
От нормализация към структурна нестабилност
„Ако периодът между 2015 и 2020 г. можем да наречем относително стабилен, с балансирано съотношение между цена и възвръщаемост, то след 2021 г. този баланс изчезна“, казва Тейлър. „Ситуацията започна да се променя рязко след руско-украинския конфликт и съпътстващите го геополитически турбуленции.“
След 2023 г. търговските ограничения, забавеното пускане на нови мощности, китайските квоти върху износа на карбамид и фосфати, както и прекъсванията в газовите доставки в Северна Африка, оказват натиск върху световния пазар. В същото време цените на основните зърнени култури – включително пшеница и царевица – не поддържат същата инерция. Резултатът: високи производствени разходи при понижаваща се възвръщаемост.
Торовете – постоянен източник на ценова асиметрия
Особено остро се усеща това напрежение при фосфатите. В САЩ производителите плащат между 10% и 25% над международната пазарна стойност, сочат анализите на Rabobank. Според Тейлър, тази премия се дължи на търговски мита, протекционистки мерки и логистични ограничения, които деформират ценовия сигнал и затрудняват планирането.
При карбамида се наблюдава сходна динамика – разликата между международните и вътрешните цени в САЩ достига 40–50 долара на тон, основно за доставки през пристанището в Ню Орлиънс. Вносът е възпрепятстван от тарифна несигурност и нестабилни договорни условия, което допълнително повишава ценовия риск.
Какво означава това за производителите в Европа и България?
Макар анализът да е фокусиран върху американския пазар, тенденциите в торовете и възвръщаемостта засягат пряко и Европа, включително България. Цените на торовете у нас остават чувствителни към глобалните колебания, особено при фосфатите и карбамида. Ако разходната структура остане нестабилна, българските зърнопроизводители ще бъдат поставени в позиция да редуцират използването на торове, с риск за добивите.
Това вече се наблюдава в част от стопанствата в Североизточна България, където прилагането на фосфорни торове през есента на 2024 г. е намаляло с до 30% спрямо предходния сезон.
Несигурността продължава и през 2026 г.
В началото на 2026 г. земеделските пазари влизат в година с много насрещни ветрове: забавен растеж в Китай, нестабилни енергийни доставки, нови ограничения върху търговията с торове и растяща конкуренция между САЩ и Бразилия в соевия сегмент.
„Това не е просто въпрос на моментни цени, а на пренареждане на целия разходен профил на фермерите“, казва Тейлър. „И ако няма ясен пазарен сигнал, производителите ще останат в ситуация на забавени или предпазливи решения, което ще забави адаптацията и в технологичен, и в агрономически план.“
Очаква се фосфатните торове да запазят сравнително стабилно търсене, с прогнозно свиване на годишната консумация само с 15%, въпреки високите цени. Това показва, че фермерите са склонни да ограничат други елементи в технологичната карта, но трудно излизат от рамката на базовото торене.
Какво следва?
Прогнозата на Rabobank е, че разходната структура в земеделието ще остане напрегната поне до средата на 2026 г. Това ще изисква по-точно планиране, по-висока ефективност и гъвкави стратегии за снабдяване – особено в страни като България, където преобладават малки и средни производители с ограничен финансов буфер.
Най-важното: структурното разминаване между цените на суровините и цените на торовете няма да се коригира автоматично. И всяко решение – кога, какво и колко да се тори – ще трябва да се взема с оглед не само на реколтата, но и на капацитета да се издържи дългосрочно при променени икономически условия.
