Какво представлява CBAM и кой е засегнат
Механизмът за въглеродно коригиране на границата (Carbon Border Adjustment Mechanism – CBAM) влиза в сила от 1 януари 2026 г. и ще обхване вноса на продукти с високи въглеродни емисии, включително торове като амоняк, урея, амониев нитрат, фосфати и други. Механизмът е част от климатичния пакет на ЕС „Fit for 55“ и ще функционира като паралел на Схемата за търговия с емисии (EU ETS), която до момента обхващаше само производството в рамките на съюза. Чрез CBAM ЕС налага въглероден еквивалентен налог върху вносни стоки, като целта е да се изравнят условията между вътрешни и външни производители от гледна точка на въглеродния отпечатък.
CBAM изисква от вносителите да декларират реалните емисии на въглероден диоксид, свързани с производството на всеки тон внесена стока, и да заплатят съответната стойност под формата на CBAM сертификати. Първоначално е предвиден преходен период с отстъпки, но от 2034 г. се преминава към пълна цена на въглерода, без компенсации.
Как това променя логиката на веригата за доставки
Производителите, които продават торове или храни в ЕС, ще търсят начини да намалят въглеродната цена на крайните си продукти. Това означава, че ще се стремят да работят с доставчици и земеделски производители, които могат да докажат, че прилагат практики с ниски емисии на парникови газове. Оттук нататък не само фабриката, но и фермата ще трябва да носи въглеродна сметка.
Това поставя на преден план въглеродните кредити от земеделие – механизми, чрез които фермерите могат да регистрират, сертифицират и продават спестени емисии на CO₂, въз основа на агротехнически практики като минимална или безорна обработка, въвеждане на покривни култури, органично торене, агролесовъдство и други. Макар засега да не съществува задължителна схема в ЕС за търговия с въглеродни кредити от селското стопанство, съществуват редица доброволни платформи и международни стандарти, които започват да се интегрират в корпоративните ESG стратегии.
Какво означава това за българските фермери
Фермерите, които вече участват във въглеродни програми, ще имат конкурентно предимство – техните стопанства разполагат с измерими, проверени и документирани данни за въглеродния отпечатък. Те ще бъдат търсени от индустрията не само като доставчици на суровина, но и като инструмент за въглеродно оптимизиране на цялата верига. Това ще отвори възможности за дългосрочни търговски договори, бонуси за устойчиво производство и достъп до нови схеми за финансиране.
Онези, които досега не са участвали, ще бъдат поставени в ситуация на избор: или да се адаптират към новата логика на пазарния достъп, или да останат в периферията на търговските вериги. Изискванията няма да дойдат от държавата, а от пазара – от търговците, преработвателите и изкупвачите, които ще изискват проследимост на въглеродния отпечатък.
Нормативната рамка, която предстои да бъде разработена
В момента Европейската комисия подготвя ново законодателство – Рамка за сертифициране на въглеродни поглъщания в земеделието (Carbon Farming Certification Framework). Целта е да се създадат ясни правила как въглеродните намаления, реализирани чрез земеделски практики, могат да бъдат признати, сертифицирани и използвани в официалните политики на ЕС. Това включва използването им при отчитане на емисии, в частния сектор (например за компенсации), както и за достъп до публично финансиране или доброволни въглеродни пазари.
Очаква се рамката да включва методи за изчисление, изисквания за проследимост, независима верификация и условия за допустимост на дейностите – например минимален срок за задържане на въглерода, географски обхват и агрономически критерии. Паралелно с това се водят дискусии дали тези кредити могат да се ползват в рамките на CBAM или само в рамките на доброволните ESG цели на компаниите.
Как CBAM ще се отрази на торовите производители и на цените за фермерите
В рамките на CBAM, всяка тон въглероден диоксид (CO₂), отделен при производството на даден продукт, ще се изчислява и ще носи своя финансова тежест. За торовете това е особено съществено, защото те са едни от най-емисионно интензивните продукти в селското стопанство. Например, ако се приеме референтен показател от 2,3 tCO₂/тон амоняк, при цена от 100 евро за тон CO₂ (каквато е прогнозната цена на въглеродните сертификати по ETS в периода 2026–2030), това означава допълнителни 230 евро върху цената на всяка внесена тонa амоняк.
При тор със съдържание на по-нисък въглероден отпечатък (например произведен със „син амоняк“ или при производство с възобновяеми източници), тази сума може да падне наполовина. Това прави въглеродната интензивност на продукцията директно пазарен фактор.
За фермерите това означава, че цената на тора вече няма да зависи само от суровините и търсенето, а и от въглеродното съдържание и произхода на суровината. Вносните торове, особено от страни извън ЕС, които не прилагат въглеродна такса, ще бъдат натоварени с CBAM и съответно – по-скъпи. Това ще пренасочи търсенето към по-чисти производства и ще стимулира индустрията да се ориентира към суровини и партньори с нисък въглероден профил. Това означава, че фермерът ще стане част от отчетността – дори и без да го иска.
Какво означава това на практика
CBAM няма да въведе директни задължения за земеделските производители, но ще ги направи част от формулата. Това ще промени начина, по който се мисли за земеделския продукт – не само като добив, а като въглеродна стойност. И докато някои все още възприемат въглеродните кредити като „екзотика“, пазарът вече ги превръща в търговски инструмент.
За фермерите това е възможност – но такава, която ще изисква точност, верификация и навременна подготовка.
