Краят на глобалния пазар: Защо през 2026 г. политиката ще определя цената на зърното, а не борсата

Световната търговия със селскостопански стоки навлиза в нова ера, в която фундаменталните пазарни закони за търсене и предлагане отстъпват място на геополитическата конфронтация. Това е основният извод в мащабния годишен доклад „Agri Commodity Markets Research Outlook 2026“ на водещата в агрофинансирането банка Rabobank.

Според анализаторите, 2026 година ще бъде белязана от формирането на „фрагментирана хранителна система“. В нея логистиката и търговията с храни се превръщат в инструмент за политически натиск, а светът се разделя все по-отчетливо на два центъра на влияние – около Съединените щати и около Китай.

Икономика на забавени обороти

Банката чертае картина на забавящ се глобален растеж, който ще ограничи търсенето. Прогнозата е за спад на ръста на световния БВП до 2,7% през 2026 г. (спрямо 2,9% през 2025 г.). В тази среда на слаба икономическа активност, митата и търговските бариери ще играят ролята на „стени“, които ще поддържат изкуствени ценови разлики между регионите. Вместо единен глобален пазар с изравнени цени, светът ще функционира като набор от регионални пазари, където цената зависи повече от това кой с кого търгува („friend-shoring“), отколкото от реалната стойност на стоката.

Феноменът на субсидираното свръхпредлагане

Един от ключовите парадокси, които Rabobank отчита с тревога, е прекъснатата връзка между ниските борсови цени и производствените обеми. В нормална пазарна ситуация, ниските цени би трябвало да принудят фермерите да намалят производството. Докладът обаче прогнозира точно обратното – предлагането ще остане високо.

Причината е в масираната държавна намеса. Експертите отчитат значително увеличение на държавната подкрепа и застраховките за фермерите в ключови региони – от САЩ и Бразилия до Русия и Индонезия. Тази „мрежа за сигурност“ стимулира земеделците да поддържат високи нива на производство въпреки ниската рентабилност, което води до натрупване на запаси и потискане на цените.

Пшеницата: От излишък към дефицит

Докладът предоставя конкретни цифри за зърнения баланс, които са сигнална лампа за пазара:

  • Сезон 2025/26: Очаква се първият глобален излишък при пшеницата от шест години насам, с ръст на производството от 25 милиона тона.
  • Обрат през 2026/27: Ниските цени обаче ще демотивират фермерите, което вероятно ще доведе до съкращаване на площите. Rabobank прогнозира, че това ще създаде дефицит от 4 милиона тона през сезон 2026/27.

Битката за протеина: Рекорди в Южна Америка

Геополитическото напрежение води до директни промени в структурата на посевите в Северна и Южна Америка, като Бразилия продължава своята експанзия:

  • Бразилският рекорд: За сезон 2025/26 банката прогнозира рекордна реколта от соя в Бразилия от 177 милиона тона (ръст от 3% на годишна база). Преработката в страната също ще достигне исторически връх от 60 милиона тона.
  • САЩ: В отговор на търговската война и преориентирането на китайския внос, американските фермери се очаква да намалят площите със соя до шестгодишно дъно.
  • Ренесанс на царевицата: За сметка на соята, площите с царевица в САЩ се очаква да се разширят до нива, невиждани от 30-те години на XX век, водени от вътрешното потребление за етанол и фуражи.

Успокоение при кафето и какаото

След година на рекордни цени при т.нар. „меки суровини“, Rabobank вижда светлина в тунела за потребителите:

  • Кафе: Очаква се пазарът да се балансира през 2025/26, а за следващия сезон (2026/27) се прогнозира значителен излишък от 7 до 10 милиона торби. Това ще стабилизира цените в диапазона 2,5 – 3,5 долара за паунд.
  • Какао: След кризата с предлагането, прогнозата е за възстановяване и излишък от над 300 000 тона през следващите два сезона.

Хоризонт на несигурност

Анализът на Rabobank очертава 2026 г. като година, в която селскостопанският сектор ще бъде движен не от „невидимата ръка на пазара“, а от видимата ръка на политиката. Решенията за субсидии, мита и търговски ембарга ще имат по-голяма тежест за формирането на цените, отколкото традиционните фактори като добиви и складови наличности. В тази среда печеливши ще бъдат не най-ефективните производители, а тези с най-силен държавен гръб и най-сигурен достъп до пазари.