В момент на икономическа несигурност и подготовка за еврозоната, агробизнесът е изправен пред заплахата от рязко повишаване на административната тежест. Промените в тарифата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), приети с постановление на Министерския съвет, но все още не влезли в сила, предвиждат драстично увеличение на държавните такси за контрол и услуги по цялата верига.
Решението предизвика остра реакция сред множество браншови организации от хранително-вкусовата промишленост. Въпреки че секторите имат различни специфични проблеми, общото становище е, че заложените нови разценки са икономически необосновани и ще доведат до неизбежен ръст в себестойността на продукцията.
Шоково поскъпване на административните услуги
Промените засягат целия спектър на хранителната верига – от фермата и кланицата до преработвателното предприятие. Увеличенията не са индексация с инфлацията, а са в пъти, като в някои случаи достигат до 3000% ръст.
Ето конкретни примери за планираната промяна в разходната част за бизнеса:
- Такса за регистрация на обект (цех): От сегашните 34 лева, таксата се планира да скочи на 1060 лева (а след Нова година – 542 евро). Това е директна бариера пред малкия и среден бизнес.
- Малки обекти и търговия: За обекти с площ до 50 кв.м е заложено поскъпване от 6 пъти – 230 евро вместо досегашните 34 лева.
- Ветеринарен контрол и движение на животни: Таксата за придвижване на животни (например прасета) се предвижда да скочи двойно – от 0.25 лв. на 0.60 лв. на глава. За индустриалните свинекомплекси, които реализират стотици хиляди животни годишно, това е значителен допълнителен оперативен разход само за административно обслужване.
Удар по експортната конкурентоспособност
Особено критична е ситуацията за зърнопроизводителите и търговците, ориентирани към износ. Браншът алармира за диспропорции при фитосанитарните такси, които биха направили българските пристанища неконкурентни спрямо тези в Румъния.
Докато в пристанище Констанца таксите се начисляват на партида (цял кораб), в България актуализираната тарифа затвърждава и оскъпява модела на таксуване на тон.
- Казусът: За кораб с 50 000 тона зърно в Румъния държавната такса е около 1000 евро (2000 лв.). За същия кораб в Бургас, с планираните български такси, разходът за бизнеса може да достигне до 200 000 лева. Това огромно разминаване за идентична административна услуга (вземане на проба и сертифициране) поставя българската продукция в неравностойно положение на международните пазари.
Аргументите на администрацията срещу реалността
От БАБХ мотивират актуализацията с факта, че тарифите не са променяни от 2017 г. и не покриват нарасналите разходи за издръжка на контролната дейност, както и с необходимостта от синхронизация с европейското законодателство (Регламент 2017/625).
Бизнесът обаче контрира с икономически анализ:
- Инфлацията и индексът на цените на производител в услугите за периода са нараснали с около 30-40%, докато държавата предлага увеличения от над 100% до 3000%.
- Липсва детайлна методика (разбивка на разходите), която да обоснове защо административният труд за издаване на един документ или вземането на една проба е поскъпнал толкова драстично.
Двоен стандарт при регулациите
Представители на месопреработвателния и млекопреработвателния сектор посочват наличието на двоен стандарт в държавната политика. Докато Законът за въвеждане на еврото и антиинфлационните мерки налагат строг мониторинг върху ценообразуването в частния сектор за „необосновано вдигане на цени“, държавните ведомства планираха да увеличат административната тежест без аналог. Този допълнителен разход неизбежно ще бъде калкулиран в крайната цена на продукта, създавайки нов инфлационен натиск.
Временно отстъпление
След острата реакция на сектора и индикациите за напрежение, БАБХ обяви, че ще предложи отлагане на влизането в сила на новата тарифа. Вместо от 1 декември т.г. или началото на 2026 г., новите цени се планира да влязат в сила от 1 юли 2026 г.
Това отлагане дава време за диалог, но не решава системния въпрос: как да се финансира ефективен държавен контрол, без той да се превръща в непосилен фискален товар за легалния бизнес.
