Българските крави са предпоследни в ЕС по добив на мляко: 3 735 кг срещу 8 120 кг средно за съюза

Производството на мляко в ЕС – стабилен ръст, концентриран в преработвателния сектор

През 2024 г. фермите в Европейския съюз са произвели 161,8 милиона тона сурово мляко – ръст от 0,9 милиона тона спрямо 2023 г. и над 12 милиона тона повече спрямо 2014 г. Данните на Евростат показват стабилизирано производство в основните млечни региони на ЕС, но и сериозни различия между държавите.

Производството в ЕС продължава да се концентрира в преработвателния сектор – 150,8 милиона тона от суровото мляко са доставени в мандрите и използвани основно за производството на сирене, масло и други млечни продукти. За производството на 10,8 милиона тона сирене са вложени 59,9 милиона тона пълномаслено и 17 милиона тона обезмаслено мляко. Допълнително 44,2 милиона тона пълномаслено мляко са използвани за производството на 2,3 милиона тона масло и други други млечни продукти като топено масло, като са генерирани 41,5 милиона тона обезмаслено мляко.

Средният добив на мляко – разликите между държавите остават огромни

Средният годишен добив от млечна крава в Европейския съюз достига 8 120 килограма през 2024 г., показват данните на Евростат. Това включва както млякото, използвано в самото стопанство, така и това, което е предадено за преработка. Показателят е стандартен за оценка на продуктивността на млечното животновъдство в Европа и служи като ориентир за ефективността на сектора.

Разликите между отделните държави са значителни. В Естония средният добив достига 11 353 килограма на крава, а в Дания – 10 483 килограма. В другия край на класацията остават Румъния и България. В Румъния средният добив е едва 3 540 килограма, а в България – 3 735 килограма на крава. Това поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз по продуктивност на млечните крави.

Водещите производители на млечни продукти в ЕС

Основните страни производители като Германия, Нидерландия, Франция, Италия и Полша се движат около средните стойности за ЕС, като Нидерландия и Германия са над тях, Полша е близо до средното, а Франция и Италия – леко под него.

Германия остава водещ производител по няколко показателя. Тя осигурява 18,8% от млякото за пиене в ЕС, 27,1% от подкиселените млечни продукти, 20,6% от маслото и 22,5% от сиренето. Испания е вторият по големина производител на мляко за пиене с дял от 15,2%, а Франция заема третата позиция с 12,7%. При производството на масло Франция също е на второ място с 17,2%, а Ирландия е трета с дял от 14,8%. Нидерландия и Полша са водещи в производството на подкиселени млечни продукти с дялове съответно от 16,8% и 10,4%.

Изкупните цени на млякото – стабилизация след спад

Средната изкупна цена на млякото в ЕС през 2024 г. е с 2,9% по-висока от тази през 2023 г., след като предходната година цените спаднаха с 5,2% от рекордните нива през 2022 г.

България и ЕС – продукция срещу продуктивност

Докато Европа върви към по-висока продуктивност, България остава на значителна дистанция. Разликата в добивите е структурен сигнал: модернизацията на млечния сектор у нас изостава, а ниската продуктивност пряко влияе върху себестойността и конкурентоспособността на фермерите. За да се доближим до средните европейски нива, ще са нужни инвестиции в генетика, фуражи, инфраструктура и дигитализация на животновъдството.

Данните на Евростат ясно показват: не производството, а добивът е слабият пункт на България. И ако страната иска да остане част от европейския млечен пазар, преходът към висока продуктивност е неизбежен.