Изданието POLITICO Europe разпространи изтекла чернова на преговорната рамка за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз (МФР 2028-2034), подготвена от Датското председателство. Документът, макар и все още работен, потвърждава фундаментална промяна в архитектурата на европейското финансиране, която пряко засяга бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и българските земеделци.
Текстът разкрива план за интегриране на земеделските фондове в по-широка рамка и въвеждане на нови механизми за ограничаване на плащанията към най-големите стопанства.
Краят на ОСП като „държава в държавата“
Най-съществената структурна промяна е предложението за създаване на единен „Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, рибарство и сигурност“. Това на практика слага край на модела, при който ОСП функционира като самостоятелен стълб със собствен бюджет и управление.
Вместо отделни Стратегически планове за земеделие, всяка държава членка ще трябва да разработи единен „Национален план за партньорство“, който обединява приоритетите в земеделието, кохезията и сигурността.
Ключов детайл: В черновата е записано, че тези планове „могат“ (използвана дума may(може) да включват глава за ОСП, за да допринесат за нейната идентичност. Липсата на задължителен характер („shall“ (трябва) поражда сериозни опасения в бранша, че земеделските приоритети могат да бъдат неглижирани за сметка на други национални цели.
„Мрежа за сигурност“: Пари има, но не за климата
Документът въвежда нов инструмент – „Мрежа за сигурност на единството“ (Unity Safety Net), която ще функционира в рамките на по-голям механизъм (EU Facility).
Добрата новина: Неизползваните средства от тази мрежа няма да се връщат в бюджета на ЕС, а ще могат да се натрупват и прехвърлят за следващи години (до 2034 г.). Това създава възможност за формиране на значителен финансов буфер.
Ограничението: Черновата изрично посочва, че тези средства са предназначени за реагиране при пазарни смущения (ценови шокове, търговски войни). Те НЕ са предвидени за покриване на щети от климатични или природни бедствия. За тях е отделен друг инструмент – „Действия за солидарност“ (Solidarity Actions), което може да усложни достъпа до ресурс при суша или наводнения.
Ограничения за плащанията: Удар по големите (Capping & Degressivity)
Това е най-чувствителната тема за българското зърнопроизводство. Черновата предлага конкретна скала за задължителна дегресивност (намаляване на плащанията с увеличаване на размера на субсидията):
За суми между 20 000 и 50 000 евро: Намаление с 25%.
За суми между 50 000 и 75 000 евро: Намаление с 50%.
За суми над 75 000 евро: Намаление със 75%.
Това означава, че за всеки евро субсидия над прага от 75 000, фермерът реално ще получава само 25 цента. Освен това, документът запазва възможността за въвеждане на таван (capping) от 100 000 евро на бенефициер, като тази мярка се предлага да бъде доброволна за държавите членки.
Изравняване на субсидиите (Външна конвергенция)
За по-новите страни членки като България, добрата новина е предложението за ускорено изравняване на плащанията. Документът залага „коридор“ за средното подпомагане на хектар:
Минимално ниво: 130 евро/ха.
Максимално ниво: 240 евро/ха. Тази мярка цели да премахне историческите диспропорции между Източна и Западна Европа.
Финансиране: 100% от Европа за директните плащания
Важен детайл за националния бюджет е предложението за съфинансирането. Документът предвижда 100% от средствата за директни плащания (basic income support), подпомагането за памук и за малките фермери да идват директно от бюджета на ЕС. Това е облекчение за националната хазна. За останалите мерки (инвестиции, еко-схеми) обаче се предвижда съфинансиране от ЕС до 70%, което ще изисква по-сериозно национално участие.
Изводът
Този документ потвърждава курса на Европейската комисия към дълбока реформа. ОСП губи своята изключителност и се влива в общите национални стратегии. За земеделците това означава, че битката за субсидиите се премества на две нива – в Брюксел (за правилата на дегресивността) и в София (за това какво ще влезе в Националния план).
Източник: POLITICO Europe 🔗 Линк към пълния текст на документа
