Епизоотичната обстановка с шарка по овцете и козите в България навлиза в етап на затихване, което потвърждава правилността на избрания от държавата курс на действие. В серия от отговори по време на парламентарен контрол и писмени разяснения до народния представител Свилен Трифонов, министърът на земеделието д-р Георги Тахов представи не само хронологията на кризата, но и желязната икономическа логика зад тежките мерки. Данните разкриват, че решението срещу масовата ваксинация не е просто ветеринарен избор, а единственият начин да се спаси реализацията на българските млечни продукти, 80% от които са предназначени за пазари извън Европейския съюз.
Овладяване на заразата и поетапно отпадане на ограниченията
Статистиката на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) показва категорична тенденция към спад на заболяването. След пика през месец юли 2025 г., когато бяха регистрирани 99 огнища, броят на новите случаи е намалял драстично до едва 4 през месец ноември. Към момента общият брой на огнищата за годината е 191, като епизоотичният процес остава активен единствено в отделни зони на област Пловдив.
Тази положителна динамика позволява на администрацията да пристъпи към разхлабване на примката около производителите. Животновъдните стопанства в областите Стара Загора и Габрово вече се освобождават от ограниченията за придвижване и паша, а от 21 декември облекчен режим ще бъде въведен и за фермерите в Хасково и Кърджали. Контрастът със ситуацията в съседна Гърция, където огнищата надхвърлят 1425 и продължават да растат с по 230 на месец, е доказателство за ефективността на българския граничен контрол и вътрешни мерки.
Лабораторен капацитет: Тихата мобилизация
Невидимата, но критична част от битката със заразата, се води в лабораториите. Националната референтна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ към НДНИВМИ работи под огромно напрежение с екип от 13 служители (5 ветеринарни лекари, 5 молекулярни биолози и помощен персонал). На годишна база те обработват около 50 000 проби за установяване на геном и 60 000 за антитела.
При нормален режим на работа капацитетът на лабораторията е около 423 проби дневно. При кризисна ситуация обаче и въвеждане на сменен режим на работа, системата има готовност да обработва над 1000 проби на ден (до 100-120 проби на служител). За най-сложните случаи, включително пълно геномно секвениране за проследяване на произхода на вируса, България си сътрудничи активно с Референтната лаборатория на ЕС. Този ресурс е ключов за бързото откриване и изолиране на огнищата, преди те да се разраснат.
Ваксинационният казус: Препарати на склад, но не и на терен
По време на изслушването в парламента министър Тахов внесе яснота по ключовия въпрос за ваксините. Държавата е подсигурила резервен вариант, като е закупила, лицензирала и складирала ваксини срещу шарка на територията на страната. Те обаче не са внесени за употреба и остават само като крайна мярка за аварийна готовност.
Причината за задържането на ваксинацията е липсата на обективни епизоотични данни, които да я налагат към днешна дата, както и историческият консенсус в Европа. Земеделският министър подчерта факта, че от 25 години нито една държава членка на Европейския съюз не е прибягвала до ваксинация на дребни преживни животни, разчитайки вместо това на стратегията за „изчистване“ на огнищата.
Икономическият императив: Защита на експортните пазари
Най-тежкият аргумент срещу иглата обаче е пазарен. Официалните данни на БАБХ, предоставени на zemedeleca.bg, разкриват структура на пазара, която прави ваксинацията икономически самоубийствена. Продуктите от овче и козе мляко, произведени в България, намират своята реализация основно в трети страни. През 2024 г. от преработени над 34 000 тона мляко, 5 500 тона готови млечни продукти са изнесени извън ЕС. Това количество представлява приблизително 80% от цялото производство на сектора.
Министър Тахов информира, че на проведени срещи с търговски аташета, нито партньорите от ЕС, нито тези от трети държави са дали гаранции, че ще допуснат внос на сирене от ваксинирани животни. Загубата на статута „свободна от заболяване държава“ би затворила мигновено вратите за тези 80% от продукцията. Този сценарий би довел до колапс на преработвателните предприятия и до невъзможност за изкупуване на млякото, което би нанесло щети, несъизмерими с преките разходи за обезщетения.
Цената на избора: Сметката на държавата
Финансовите разчети също подкрепят избрания курс. Разходите за една евентуална ваксинационна кампания биха възлезли на около 2.5 милиона лева. В същото време, държавата вече е изплатила 4.8 милиона лева за обезщетения на стопани с умъртвени животни, като се очаква тази сума да достигне 10 милиона лева. Фактът, че бюджетът е готов да поеме четири пъти по-висок директен разход за ликвидиране на огнища, вместо да плати по-евтината ваксинация, е ясен индикатор, че цената на запазения експорт е многократно по-висока.
Подкрепа за възстановяване на фермите
Успоредно с ограничителните мерки, министерството прилага пакет от компенсаторни механизми. За да се гарантира ликвидност, е въведено авансово плащане от 200 лева на евтаназирано животно в рамките на седмица след събитието, последвано от пълно изплащане по пазарни цени. Допълнително, 737 стопани вече са получили подпомагане по схемата de minimis (общ бюджет 2.3 млн. лв.) за компенсиране на загубите от забраната за паша. За в бъдеще, Стратегическият план предвижда инвестиционна помощ до 750 000 евро за проекти, свързани с биосигурност и превенция, което ще позволи на фермерите да изградят по-устойчиви стопанства срещу подобни кризи.
Анализът на фактите показва, че действията на МЗХ са подчинени на дългосрочния интерес на бранша. В ситуация на 80% експортна зависимост, запазването на чистия здравен статус на страната е единственият ход, който гарантира оцеляването на производителите, мандрите и пазара за сурово мляко.
