В Брюксел, след месеци на интензивни преговори, преговарящите от Европейския парламент, Съвета и Комисията постигнаха временно политическо споразумение по предложението за Нови геномни техники от категория 1 (НГТ 1). Това са растения, които се считат за „еквивалентни“ на конвенционално отглежданите култури, което ги изважда от строгата регулация на традиционните ГМО. Докато аграрните организации приветстват възможността за нови инструменти, биосекторът и потребителските организации изразяват сериозни опасения относно проследимостта, патентите и защитата на биологичното производство.
Контекст: Сблъсъкът на визията – екология срещу иновации
Споразумението за НГТ 1 се превърна в един от най-горещите регулаторни сблъсъци под натиска на Зелената сделка. От едната страна, Copa-Cogeca приветстват регламента като „единствената инициатива под Farm to Fork“, която дава „конкретни и практически решения“ за справяне с климатичните промени, засушаването и вредителите. От другата страна, IFOAM Organics Europe и Агролинк предупреждават, че бързото приемане създава риск за свободата на избор на потребителите и предприемаческата свобода на европейските компании.
Ключови параметри на временното споразумение
Временното споразумение, постигнато в понеделник вечерта, включва следните критични точки, които очертават новата регулаторна рамка:
Етикетиране и проследимост
Най-значимата регулаторна промяна е, че ще се етикетират само семената, но не и крайните продукти. Потребителските организации изразяват опасение, че липсата на етикетиране на крайния продукт не дава възможност на потребителите да знаят дали храната съдържа растения, получени с НГТ-1.
Защита на биосектора и съвместно съжителство
Споразумението предвижда, че при случайно наличие на НГТ 1, това не представлява несъответствие. Този текст създава дилема за био сектора, който работи по строг регламент за производство без ГМО.
Национални мерки: При определени обстоятелства може да се наложи държавите членки да приемат подходящи мерки на тяхна територия, за да се избегне нежеланото присъствие на растения от категория НГТ 1 в биологичното земеделие.
Специфична регулация: Важно изключение в регулацията е, че ако новите ГМО са устойчиви на хербициди, те автоматично се определят като Категория 2 и не са напълно дерегулирани.
Патенти: Регулаторни мерки за смекчаване на риска
Въпреки сериозните опасения на сектора за приватизация на генетичния ресурс и монополистична концентрация, споразумението включва механизми за смекчаване на патентния риск:
Декларации в патента: Европейският патентен офис вече ще изисква декларации, че патентът не включва растения, произведени по биологични методи.
Кодекс за поведение: Комисията ще изготви Кодекс за поведение с подкрепата на заинтересованите страни (селекционери, земеделски производители, граждански организации). Този кодекс ще включва ангажименти за лицензиране на патентите при справедливи и разумни условия и да се въздържат от упражняване на патентни права срещу земеделските стопани в случаи на непреднамерено незначително наличие на патентован материал.
Опасения на критиците и българската позиция
Представители на биосектора, като Д-р инж. Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК, посочиха, че споразумението представлява голям риск за европейския хранителен суверенитет, тъй като:
Липсва проследимост и отговорност: Без етикетиране на крайните продукти, съседните фермери, преработвателите и потребителите няма да знаят какво засяват, преработват или купуват.
Замърсяване и монопол: Споразумението може да доведе до замърсяване на биологичния сектор и монополистична концентрация на пазара, което ще увеличи цената на семената.
Липса на отговорност: Корпорациите, отговорни за пускането на НГТ, не могат да бъдат държани отговорни за вреди, ако „случайно“ бъде открита такава, тъй като новите ГМО вече няма да подлежат на Директивата на ЕС за екологичната отговорност.
България и финалният вот: В този сложен законодателен процес, България е запазила позицията си. Експерти от МЗХ заявиха, че страната ще гласува „въздържал се“ в Съвета на Европа.
Регулаторна промяна и пазарната дилема
Постигнатото временно споразумение за НГТ 1 бележи значителна промяна в европейската регулаторна философия, като признава необходимостта от облекчаване на бюрокрацията за инструменти, които науката определя като еквивалентни на традиционните методи. Тази дерегулация е положителна стъпка към стимулиране на иновациите и ускореното създаване на сортове, устойчиви на климатичните промени, което е ключово за продоволствената сигурност на ЕС.
Въпреки тези позитиви, текстът създава сериозен регулаторен конфликт. Чрез премахването на етикетирането на крайния продукт и толерирането на „случайно наличие“, се прехвърля оперативният и финансов риск от големите технологични компании към производителите, които се стремят към „без ГМО“ статут. Ключовият икономически ефект е рискът от монополна концентрация на пазара на семена и необратимо намаляване на биоразнообразието, което може да доведе до увеличаване на цената на семената и да ограничи предприемаческата свобода на традиционните селекционери.
Ключовата дилема е следната: Брюксел се опитва да балансира обществения интерес (по-бързи иновации за климата) с пазарните гаранции (право на избор и защита от замърсяване). Окончателната присъда ще дойде след второто четене, като Парламентът ще трябва да реши дали механизмите за смекчаване на патентния риск и облекчението за държавите членки са достатъчни, за да защитят свободата на работа на традиционните селекционери и правото да са информирани на потребителите.
